Казват в легенда от древни години,
де от уста на уста се шептяла,
как до водите на Дунава – сини,
сам на брега Аспарух е стоял.
Чакал той брат си Баян да се върне,
дето препуснал напреде с все сили,
щом брод намерил и коня обърнал
с черна стрела врагове го ранили!
Първа се Хуба - сестрица притекла,
с речни води тя кръвта му отмила,
от острието в миг капка потекла
и бял конец на врата му багрила!
В изблик на гняв Аспарух връхлетял,
с верни си войни стрелеца убил.
Сетне с конеца обагрен и бял
бързо закичил той всеки боил.
С горди слова заговорил Ювиги:
- Таз бяло-кървава нишка вещая
вечно да свърже родът ни с вериги
в тази земя, де нам бог обеща я!
От този ден щом в март се пропука
първа зора и деца се разтичат,
всички за здраве, късмет и сполука
с бяло-червени конци се закичат!
14.02.2018 г.
© Владислав Недялков Todos los derechos reservados