19 nov 2023, 17:42

На абордаж 

  Poesía » Otra
295 3 8

Като ръждива котва е надеждата –

от вяра и очакване тежи.

И дъно търси, види ли крайбрежие,

за да ни върже и да не кръжим

 

покрай миражи, мамещи с доверие,

край рифове с несбъднати мечти.

Надежда да не губиш е поверие –

прокажен трън във нашите пети.

 

Веригата разкъсай бос сред пясъка,

халките на вълните подари.

Тя – свободата, може да е всякаква,

но с нея силата си преоткрий!

 

Тогава ще пътуваш и без котвата,

надежда влачеща на абордаж.

Взриви във старите окопи бомбата,

прикрита в гниещия такелаж.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??