3 ago 2011, 11:47

Прозрение 

  Poesía
2463 7 22

 

Разграбваше ме времето без жалост.

Не питаше! Обсебено от мойта плът,

не ми остави непорочност, радост,

достигна то до всеки таен кът.

 

Какво не взе? Какво ли ми остана?

Две-три недоограбени мечти,

една любов – и тя неизживяна.

Вземи и нея -  само ме гори.

 

Любови, казват, предстоят. Млъкнете!

В живота всичко идва и си заминава.

А вечната любов е за поети…

И тя на листите им само си остава…

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??