27 abr 2024, 9:01

Върнах си 

  Poesía » De amor
579 0 0

Остави пак

сърцето в мене

да работи за дъжда. 

Чуй го как

самотно стене

и притихва във нощта. 

 

Бавно пълни

в планините

язовири и реки. 

С гръм и мълни

са сълзите

и навсякъде вали. 

 

Изтрих в небето

синия блясък. 

Свят, потънал в тъмнина. 

Във морето

няма пясък. 

С него ще се погреба.  

 

Нека помнят

и да знаят. 

Аз започнах гонката. 

Да ме гонят

и от Раят. 

Върнах си за болката. 

© Krischo Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  214 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??