Мисли за раздялата
Всеки, който е преживявал раздяла знае добре, че това е съкрушителен удар, който получава сякаш от невидим противник. Нещо като нокаутиращ ъперкът.
Раздялата е малка смърт -
една бръчка в челото на дните,
един пресъхнал слънчев лъч...
Виктор Юго в един от най-знаменитите си романи авторитетно се произнася:
"Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла, или с брак!"
Разбира се Юго включва тук и смъртта като една екстремна форма на раздяла.
Древнокитайският мислител - Лао Дзъ, ни учи, че ако искаме да унищожим нещо, то трябва първо да го докараме до процъфтяване.
Излиза, че една процъфтяваща любов е всъщност предизвестие за раздяла. Изглежда, че ние предпочитаме да разглеждаме раздялата като финален гонг, докато всъщност тя е един монотонен процес, предшестващ този гонг. Това е един дълъг отрязък от време, в който сме оставили инерцията да властва над нас, измествайки реалните чувства. Самата инерция е нещо като илюзорно съществуване - съществуване, по време на което всъщност ни е нямало, а сме били само сенки на театралната сцена на живота. Ние дотолкова привикваме към тази инерция, че когато тя неизбежно секне, оставаме безкрайно изумени и наранени, че през главния вход на свиждане ни идва Раздялата.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Именно,Елка, край и начало. Начало и край. Мисля,че границите ги определя условно умът. За чувствата, всичко е една Вселена.
-
Всяка раздяла оставя дълбока рана в душата! Тя е край, но и ново начало!
-
Може би любовта в същността си е най-висше чувство. Бог е любов
Раздялата е забранения плод, а обичта е само стон.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ние импулсивно, яхнали крилете на мечтите търсим в любовта безсмъртието,но вече в период на старост усещането за раздялата все повече ни примирява с биологичните закони на живота.
Темата за раздялата е част от нашето съществуване.
Поздравления за написаното от теб, Младен!