Patrizzia
2 094 резултата
Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...
1066
21
23
Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...
383
8
17
Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
965
7
17
Защо на всички им е ясно,
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...
370
8
12
Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...
305
3
6
Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...
2439
28
26
Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
535
12
22
Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...
1062
11
17
Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...
378
12
11
Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...
393
5
11
Любовта ми е кученце, гладно,
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...
492
6
22
Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...
472
10
15
Като те гледам и ме втриса.
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
757
13
21
По несретните мои кръстовища,
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...
все отляво намира се дясното.
Все усмихнати бродят чудовища
и широко поле ми е тясното.
Изток, запад, обърках посоката. ...
469
7
18
Разсъмва се. И време е за тръгване.
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...
Топи се мракът. Захар, в чаша чай.
Петел подхваща странното надлъгване,
че утро е. И мъдро е...Комай*.
Разпадат се. И едносрични думите. ...
427
9
10
Разрових се, в килери и зимници,
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...
за пролетно почистване готови.
От сънища - отдавна мъртви птици,
прашасали копнежи и любови.
А паяците-спомени се скриха, ...
465
13
14
Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...
576
16
20
Едно-единствено наследство
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...
получих – дрипав чифт крила,
наследственото късогледство
лекувам с тъмни очила.
Предци, отдавна избледнели, ...
1150
20
29
Нямам време за дълги любови.
Кратки няма. Дано ти е ясно.
Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново...
Мирогледът ми странно ти пасва.
Нямаш нерви за мене. Аз зная. ...
Кратки няма. Дано ти е ясно.
Знам. Обичаш ме. Е, нищо ново...
Мирогледът ми странно ти пасва.
Нямаш нерви за мене. Аз зная. ...
1753
23
28
Стои там, на ъгъла бос и
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...
с поезия птиците храни.
Той твърде е стар за въпроси
и твърде обръгнал за рани.
С човешката злоба привикнал, ...
1716
18
17
Беше ден, а сърцето, вечерното,
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...
младостта ми прие за незнание.
Бях дъга. В отенък на черното
и ръждиво добро възпитание.
И измери до грам, неизмерното. ...
503
7
13
Тя е другата, зла, непокорна.
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...
Аз се будя, сънят ми се губи.
Пише тя стих, след стих неуморно,
с дъждове и тайфуни се люби.
Тя е другата, млада и бясна. ...
1124
18
23
По щъркели, изгубили компаса си,
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...
изпращам пак писмата, черно-белите,
че януари май съвсем разпаса се,
търпението хич не е за смелите.
От птиците на изток презимували, ...
413
12
19
Приятели забравих. И познати.
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.
През тежките минути минах с песен, ...
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.
През тежките минути минах с песен, ...
650
18
19
Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...
513
21
31
Толкова мразим се, че се обичаме,
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
странни за всички. Логично.
Лед си и лава съм, но си приличаме.
Пясък и вятър. Типично.
Ти си мъглата. Аз – времето ясното. ...
442
13
17
Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...
482
12
19
Препъва ни стремежът към високото,
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
висок е само онзи праг. На болката.
И без компас налучкваме посоката.
И хора сме. Дотолкова, доколкото.
Приспиваме се в люлките небесните, ...
549
12
19
Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
1224
23
23
Това е просто сняг, вода замръзнала,
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...
засипва бъдеще, сегашно и преди.
Възглавница от пух нощта развързала.
Без снежни ангели и котешки следи.
Едно врабче трепери, сива къщата, ...
425
8
10
Стоманени нишки под меката плът,
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
душата крепят от разпадане.
Жена съм, избрала трънливия път.
Знам как се полита след падане.
В небето се взирам, дори да пълзя, ...
514
14
20
Мълчиш. Мълча. От щекотливи теми,
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
мълчанието по шева се пука.
Познавам се. Без думи и дилеми.
Ще хукна пак. През тръните. И лука.
Седиш. Седя. Стои и се подсмива. ...
593
9
25
В кафезите на дните календарни,
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...
затворница-душа почти не дишаш.
И ръбестите стихове, бездарни,
те все бодат и карат те да пишеш.
И всички днес празнуват и пируват, ...
480
12
27
И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг, ...
455
9
25
Как искам да съм благ мехлем,
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
да излекувам всички рани
и детелина - за кадем,
под камък злото да остане.
Как искам шарена дъга, ...
1243
18
21
Грижливо пак изкърпваш си душата,
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки, ...
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки, ...
449
13
15
Не слушайте в захлас лъжепророците.
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...
545
12
18
Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих, ...
448
10
17
Да. Зная, че дотегнах ви до болка
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
734
14
24
Онази без лице съм, анонимната,
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...
която спи. С присвитите зеници,
която все в снега си губи името
и връщат ѝ го. Прелетните птици.
Онази без душа съм. И безчувствена. ...
509
11
20
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
