Patrizzia
2 064 резултата
Нощта е цялата душа,
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...
сърце – разбито на комети.
Стих пиша – да я утеша,
звезда рисувам – да засвети.
Коя съм аз и откъде ...
26
Чувствам, дишам... Дали?
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...
А животът е кратък.
Все боли и боли,
пускам... Давам нататък.
И април, или май, ...
53
2
3
Денят дойде – скандално гол и грешен,
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
тълпата гракна: Как? Без облекло?
От триста километра си личеше,
в очите му – билото е било.
Захвърлил бе обноски и одежда. ...
101
3
6
Как? Какво? И защо? Питаш, питаш, но кой да ти каже?
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем, ...
И безсънните нощи кроиш, прекрояваш... и пак,
и усещаш навярно – сънят е съвсем маловажен,
щом очакваш съдбовния скрит от Вселената знак.
И го чуваш в душата си онзи рефрен късно нощем, ...
93
2
7
Заета бях. Прегръщах борове бодливи,
кората грапава изплакваше смола,
разказвах как сметта купувах вместо сливи
и порта бях, и праг... какво не съм била?
Заета бях. Шептях на камъните сини: ...
кората грапава изплакваше смола,
разказвах как сметта купувах вместо сливи
и порта бях, и праг... какво не съм била?
Заета бях. Шептях на камъните сини: ...
91
6
11
Светото Възкресение нали,
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян, ...
е вече факт. Не бях нощес на черква,
а някъде над трупове вали,
войната и религии зачерква.
Отците пеят. Мирис на тамян, ...
244
2
5
Такава пролет тъжна и не влюбена,
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
дори и на септември не отива.
Поглъщат локви времето за губене.
И мокри са ми всичките огнива.
Над стряхата трепери недочакала, ...
88
4
3
По някаква съвсем неведома причина,
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...
(а Господ сигурно се попиля от смях),
отказвах да съм като всички, като тях.
И път да няма, казвах си: Все пак ще мина!
И спрягам някак все неправилни глаголи, ...
56
3
2
Сутрин притихнал е старият град,
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
гълъби пият вода в шадраваните,
в цъфнали кестени тихо гнездят,
светли надежди и пеят калканите.
Думите връщат се - птичи рояк, ...
90
1
3
Минорен дъжд. Съседът слуша джаз,
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...
а мене всяка нотичка ме дразни.
И уж съм меломан, но съм си аз,
кънтят на кухо и са някак празни,
разкъсаните звуци на дъжда. ...
54
Не знам защо и колко ще тъжи,
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос, ...
а уж е пролет – цъфнала и бяла,
началото на всичките начала,
напук на всички болки и лъжи.
Куршумите ви огнен, зъл откос, ...
109
2
2
Поиска стих, но малко е това,
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега, ...
словата ми предълго ли мълчаха?
Не знам. Нощес за теб ще позова
луната тук, под скромната си стряха.
Понеже обещах ти и сега, ...
129
11
8
Което дадох – беше даром,
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа, ...
което взеха – го платих
и ден за ден сега я карам,
намятам дрипавия стих.
Разкъсан е и страшно духа, ...
99
2
2
По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.
А толкова отдавна аз го нося ...
134
5
6
Създавам я от клечици и кал,
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...
но пак е приказка. И е вълшебна.
Където и без мен да си живял,
безмълвията по ъглите дебнат.
Създавам я от стъпки в девствен сняг ...
134
6
8
Език така неразбираем
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
ли ползвам? Дяволът ме взел!
И той ме взема все на заем,
и все ме връща. Не поел
така нелеката задача, ...
123
1
10
Такъв е светът ви, да точно такъв,
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
какъвто сами си го правите.
Парите ви даже миришат на кръв,
какво като? Вие сте правите!
И кой ли го каза и писа и как? ...
123
2
4
Поема съм – несподелена,
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...
от птичи стъпки в пясък – стих.
От звуци мъничка Вселена,
сред нотите сърцето скрих.
И лист съм – скица на картина, ...
96
3
Ни малко, ни много, а толкова колкото
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...
побира надеждата в двете си шепи.
Любов – да отнеме в сърцето ми болката,
с която се лутам сред глухи и слепи.
Ни малко, ни много. За мен отреденото, ...
112
3
2
Разбира се – април е откачен.
А някой да отрича? Ето, няма.
Знам, че прилича мъничко на мен
облякъл дъгоцветната пижама.
Ще скочи и в най-гъстия трънак, ...
А някой да отрича? Ето, няма.
Знам, че прилича мъничко на мен
облякъл дъгоцветната пижама.
Ще скочи и в най-гъстия трънак, ...
165
5
7
„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...
138
3
2
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
155
5
6
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
107
2
И шоуто върви си, до припадък,
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...
се забавлява и крещи светът,
какво, че мозъкът е все по-гладък?
С изкуствен интелект ще заменят,
сърцатата ни душите... Вече слепи, ...
168
3
16
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
152
3
3
Понякога така ми дотежава
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
уж двайсет грама, а каква душа,
че питам: За какво ми е такава,
ту я разплача, ту я утеша.
При хората е все една и съща, ...
123
1
5
Понеже от пера ми писна (от пух и прах се задуших),
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
животът гълъб бе – увиснал безкрил и тъжен в моя стих.
Светците ли? Около мене – богоизбран до призован...
Жадувам обич и летене, а те линчуват ме. С катран,
заплашват ме. Кошмари разни, вини вменяват... Ден след ден. ...
119
4
5
Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...
165
7
Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...
78
2
3
Не знам дори и колко време мина.
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
Една такава мъничка, но вечност.
Небето бе студено и далечно,
Луната – пълна с кратери пустиня.
Ветрищата през скъсаното вяха, ...
120
1
2
Гърмян заек се не стига,
тактиката наизуст,
знам я. Да напиша книга –
като "Кукла"-та на Прус...
Толкова дебела, тежка ...
тактиката наизуст,
знам я. Да напиша книга –
като "Кукла"-та на Прус...
Толкова дебела, тежка ...
84
А пролетта ми – кротка заблудена есен,
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
в очите нейни и сама не се познах.
Мъгливо - сиви са, изплакват всяка песен,
дори и на врабците станали за смях.
Зеленото ли? То е само камуфлажът, ...
130
4
5
Спокойствието тихичко кълни
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
и облаците вятър е издухал.
Разчиствам стари болки и вини,
във въздуха се носят прах и мухъл.
А току-що измитите стъкла, ...
150
2
6
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
86
2
2
Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...
136
3
5
В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...
113
1
След хиляди години в сивкав цвят,
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,
допуснах. А в сърцето непознат, ...
121
3
5
Когато от безсъние започна,
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците, ...
света да прекроявам пак и пак,
и совите са тук, и всичко – точно,
безумие ме взема за чирак.
Невидимо завързва ми конците, ...
100
3
7
На М.
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива! ...
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива! ...
108
1
2
И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала, ...
157
2
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
