Patrizzia
2 094 резултата
Разбирам. Празници. Доброто,
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...
на показ е. И се раздава,
но там, отляво, под реброто,
сърце тупти. И наболява.
И чувам. Бие. Лудо. Бясно. ...
444
13
17
Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
552
9
19
Умът ни делнично приспан,
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...
сред прозаичните задачи,
примигва сънено и сам,
със сълзите мигренни плаче.
Сърцето вързано с любов, ...
455
6
14
И пак си направих такси от хартия.
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...
Проблеми и грижи, но те не летят.
В небе мармаладено пак ще се скрия,
когато горите Норвежки заспят.
И липсва ми, липсва ми времето старо. ...
526
16
19
Търпението облаци събира,
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
2837
34
40
Мръсник не си, но точно знаеш как,
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
да ме изкараш всеки път от релси.
За "марка" сръчно ми подлагаш крак.
А раните? Конфликт на интереси.
Омръзна ми с "ръце" да съм валат. ...
785
10
20
Нощта за стотинки звездите хариза,
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...
на някакъв пийнал моряк.
Луната захвърлила сребърна риза,
полегна на морския бряг.
И в миг засия онзи делничен пясък, ...
523
13
16
И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави, ...
1240
12
26
Гълъб нищи небесната прежда,
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...
падат тихо сълзи замразени,
от окото му късче надежда,
плахо каца. След дълго летене.
Вятър леден разпръсва звездите, ...
682
18
27
Когато в грях израства всяка грешка,
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
превръщаш се в камбана без език.
Сълзи се смеят. И така човешко,
е да приемаш Бога за велик.
Убива нощем граховото зрънце, ...
409
15
16
Денят се ражда. И размива граници.
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...
Пред светлината мрак капитулира.
И хората закусват. Мазни баници.
От недохранване любов умира.
Денят е сив. И килнати са къщите. ...
648
15
21
Преглътнеш. Мед е, а горчи.
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...
Запееш. Вие в мрака куче.
Говориш. А ти се мълчи.
Душата - пукнато бърдуче.
Целуваш. А в ръката нож. ...
562
11
14
Все казваш, че красива съм. Била съм.
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...
В очите твои хубостта ми спи.
Не! Нямам пораженческа нагласа.
И никак старостта не ме търпи.
Жени на възраст, лягат си към девет, ...
678
8
20
Знам, въ́лче време е, безбожно
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...
и лек молитвите не са,
но вярвам сляпо, че възможно
е и се случват чудеса.
Поглеждам старата икона, ...
1659
21
37
Черно-бели са вселените,
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...
в шахматни ходове живеем .
Черно, бяло, разделени те
и смесим ли ги - посивеем.
Монотонно скърца в гърлото, ...
509
10
18
Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди. ...
525
16
23
Няма късна любов. Стига тъпи съвети!
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...
Оглушахме за думите зли.
Етикети градът на душите ни лепи.
Ние слепи сме. Тях ги боли.
Няма грешна любов. А разбрана погрешно. ...
462
14
19
Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...
812
11
18
И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
1202
19
22
Жена съм. Това е. И как не разбираш?
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
Сърцето на делник, душата на хляба.
Родил се по съмнало, нощем умираш.
Два кръста понесла съм. В силата слаба.
Жена съм. Това е. В косите ми нощи ...
704
21
24
А помните ли, помните ли дните,
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
които сякаш траеха безкрайно?
Филийка споделена и сме сити,
а млякото - на котката, но тайно.
И с книгите летяхме след мечтите, ...
1095
18
25
Стар бор брои си клоните,
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
гнездото празното прегръща,
отлитат дните и сезоните,
но птиците не се завръщат.
И черно-бели фотографии, ...
590
8
17
Посред есен задуха южнякът
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
и измете небето, земята.
И подпряло брадичка на лакът,
мисли палави слънцето мята.
Жарко с поглед дъгата съблече, ...
639
9
19
Остави и родината и къщата,
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
съдбата тъй реши. Ти каза: - "Смешно е"!
Земята, тя навсякъде е същата
и все ще ме приеме, мене, грешния.
Боляло те е, сигурно, боляло е, ...
541
8
18
Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...
748
10
21
Слънцето пръсва стотици лъчи,
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
листенцата розови тихичко капят
цяла нощ пял, моят славей мълчи,
воалите нощни в росата се стапят.
Едничкото време, в което съм аз, ...
562
8
22
Душата - набързо скована хранилка,
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
сърцето ми - къщичка малка - за птици.
И шепичка думи - за болката - билка
и късче лазур - в уморени зеници.
Крилете изкърпвах - грижливо и вещо, ...
1166
14
27
Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...
2057
23
32
Нищо ново. Забравено старо.
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...
Млади помисли. Стари души.
Топла вечер и студ, който пари.
И сме хора. Човекът греши.
Падна нощ и светът ни забрави. ...
562
12
26
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
580
13
28
И отново е ден и градът ни проглежда,
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...
две гугутки на жицата тихичко гукат.
Сръчно слънцето капки роса преподрежда,
шумно сурва се шепа листа във улука.
И отново е ден, а дъждът ни забрави, ...
668
12
24
Малка уличка - слънчева, есенна,
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
във мечти листопадни залисана,
пак се скитам и пак ми е песенно,
стихче сричам - на облак написано.
А реката бърбори и песен е. ...
503
18
29
Вярата - прикрито недоверие,
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
надеждата - мечтатели крепи,
любовта - измислено поверие,
човещината- май под камък спи.
Твърде дълго слушах реалистите ...
493
8
19
С причина, или без причина,
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...
оплакваме се. Мрънкаме нон-стоп,
а той отдавна се помина –
eмблематичният, арменски поп.
Сами във жалбите си тънем. ...
533
10
17
И лятото ни все е куково,
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
все нещо малко не достига.
Живот от думи, мисли, звукове,
корица има, няма книга.
И есента седи на прага ни, ...
882
18
38
Настройвам се оптимистично,
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...
какво, че розите умират?
Но есента приемам лично,
слепци- гнездата в мен се взират.
По радиото търся песен, ...
562
9
23
Не съм от тези дето търсят оправдания
и глупаво в очите ви изглеждам.
Да, будала съм! Лимитирано издание...
И не случайно казвам се Надежда.
Не се подвеждайте, аз вярвам, но заблудите ...
и глупаво в очите ви изглеждам.
Да, будала съм! Лимитирано издание...
И не случайно казвам се Надежда.
Не се подвеждайте, аз вярвам, но заблудите ...
587
11
23
Отхапала бих кухите ви речи,
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...
заровила въпросите ви – кости.
За мен бе обич и ако ви пречи,
вървете си. За вас бе куче. Просто.
Не знам дали и как ще се науча, ...
528
7
24
Гледам палтото Ви, скъпа госпожо,
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...
скъпо е. Леко е. И Ви прегръща.
Топли ли, питам се, мъртвата кожа,
а от парфюма Ви ми се повръща.
Трепкат с насмешка фалшиви ресници, ...
578
10
16
Върти тъгата острото вретено,
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
душата ми е гранче прежда златна
и времето замърка уморено,
заспа. И засънува. На обратно.
Луната сърп пък разкрои небето, ...
528
8
20
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
