vega666
1 580 резултата
В мраморно спокойствие луната
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...
приспива светлината си последна,
пътуват рибите към своя бряг от злато
за щастието траен цвят да вземат...
766
5
7
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно... ...
948
1
11
Причастие си за очите ми...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите ...
И пиша те във анапест,
в бездънното око на космоса надникнал.
Затворник в кладенеца му студен.
Треперещ просяк под звездите ...
918
3
20
На Ралица Ковачева
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...
Гледам небето от кръстове звездни запалено
и Невъзможното, търсещо в него цвета си...
Тъмен, денят е понесъл живота нанякъде
и е оставил стаените, втренчени в себе си къщи. ...
736
2
9
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
614
2
6
И всеки миг, във който
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
обмисляш бъдещето си,
убиваш част от него!
Ще трябва да се случи
Непредвиденото, ...
713
3
9
А бяхме най-щастливите със тебе някога...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...
Под Синеморско слънце плувахме с делфините.
Вълните къпеха със пръските телата ни.
Люлееха ни в люлката на дивното.
Към Силистар повеждаха ни пътища. ...
1431
6
12
Последният Поет не се е раждал,
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
защото Истината идва най-последна!
В небето на Живота липсва залез,
за който красотата е Поема...
Милиарди светила над нас догарят, ...
841
2
18
Защо ти е в моретата да вярваш...?
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
Кон-Тики ще остане вечен символ
на примитивното, достигнало безкрая.
... Летящи риби ще заместват птици
и в бронзов залез ще отплува салът... ...
958
2
12
С цвета на месинг
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
в черни коридори
върви
процесията
на Нощта... ...
912
3
11
В разбиването на морето
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...
лежи страхотна Тишина.
Ушите на света се вслушват,
но вместо те - ги чува Тя!
Във боен ред се приближават ...
837
25
Сънувам се от слънце удушен
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
и залези от хора...
Живот - случаен поглед
в мрачни катакомби.
След мене сенките на паметта ...
684
3
14
Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...
1254
4
22
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...
681
3
5
Великден е! И фреските бледнеят.
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета, ...
Тълпите са във френетичен транс.
Но две души мечтаят да се слеят.
Надявам се - това сме ти и аз.
Надявам се Витлеемската комета, ...
1017
1
13
Знам, ще ми кажеш, че често си тичала
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
към утрото с протегнати ръце.
Но няма да повярвам.
Равнината е покрита с облаци
и техните кълбета са легнали в тревите. ...
894
2
10
Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...
699
2
14
Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!
И все едно дали под знамена ...
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!
И все едно дали под знамена ...
958
14
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път ...
1043
3
19
Днес не е време на великите поети.
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!
Жестоко срича огненото слово. ...
В зомбираните пейзажи изсветляват
прокълнатите майстори вовеки.
Пелтеците единствено остават!
Жестоко срича огненото слово. ...
685
2
7
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...
1418
3
29
Една смълчана пролет те докосва -
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...
с остатъци от есенни листа.
Върти ги вятърът на март - като въпроси.
А старецът на пейка е смъртта.
Вървиш безцелно. Сам по белите алеи - ...
1051
2
25
Любовта ни е несигурна извивка
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища - ...
върху сивия бордюр на ежедневието...
Името ти восъчно се свива
в пламъци на делнични недели.
Яхваме безличните си пътища - ...
861
5
12
Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
1022
2
21
Тъмни серпентини върху квадратите на пространството
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите ...
оставя времето
и бягащото ехо...
цикли -
водовъртежи на тъмните води в каналите ...
734
1
12
Морето пак обръща своя залез
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари - ...
към лодките във плитчината глуха
и вдигат се орляци от комари
кръвта на слънцето отново да изсмучат.
Прибират се последните рибари - ...
802
2
14
Страхувам се от прилива на сладководните реки,
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
които мъкнат тиня в океана,
които го затрупват страшно бавно...
извън времето,
които изпреварват и подводните вулкани... ...
756
7
Аз имам само самота без покрив.
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...
Безкрайна самота от сива тъкан.
Изплетена от нерви и въпроси.
Обшита с тънката игла на мисълта ми.
... Понякога се лутам без да зная ...
745
1
10
Изгубих те в керваните на стенещи каруци,
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
в цигарения дим на безпределно угнетените,
в дъха на вечери смутени от обръча на гъстата гора...
във тичането на движението.
Зад мен е белият саван ...
816
3
12
"... и дух Божий се носеше над voda...", Битие 1:2
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня... ...
1350
4
20
Изригване,
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...
което не е наблюдавано
от никого...!
В неумолимост
изтича Времето ...
789
14
Днес те няма,
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие... ...
премятам
тъжната броеница на мислите -
долетялото хладно,
облакът бял до безсмислие... ...
882
4
14
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените - ...
828
3
10
Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...
1062
3
15
Вятърът е мъртвият ти спомен,
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
657
10
Навярно все така изчаква края,
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
963
3
14
Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...
614
3
5
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един едничък гостенин - смъртта.
697
3
Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...
1109
5
12
В една гора вървях и в миг внезапен
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
799
2
10
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
