Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
30.03.2024 г., 11:04 ч.

А в мен любов и ириси кълнят 

  Поезия » Строги форми
135 3 5

След хиляди години в сивкав цвят,
 мълчанията в мене изтрезняват.
Живях ли, вегетирах ли? Такава
не се познавам! Да ме променят,

 

допуснах. А в сърцето непознат,
не цвят сади, а тръни и кощрява,
бодат до днес и остри от тогава,
по кожата ми трънчета растат.

 

Крилете ми без жалост оковава,
душата ми разкъсва. Стръвен глад,
изпитва Егото ти. А ми знае нрава.

 

А в мен любов и ириси кълнят,
и към звездите пътят продължава,
все някой ме обича в този свят...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??