Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
3.06.2023 г., 9:47 ч.  

Черешова задушница 

  Поезия » Философска
504 6 5

Череши нося, шепа или две,
че от април е време дъжделиво.
Дългът синовен тихо ме зове,
донесох ви и питка, и колѝво.

 

И тук – гълчава, хора, суетѝ
се някой пак припряно. За какво ли?
Гъгниво поп: "— О, Господи, простѝ!" -
в брадата си и за пари се моли.

 

Трапезите ту кваси, ту сушѝ,
небесен ангел. Тих и невидим е,
оплаква той и живите души,
за тях е Бог на книга. И без име.

 

Присядат ми черешите, горчи,
свещицата се доземѝ стопява...
В дъжда дори сълзата не личи,
оплакала нетрайната ни слава...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С мерилото се мери, Красе, а непогрешим е само Бог. Смирението не ми е присъщо, но... Има неща, които са святи и не прилича на нас нищожните мравки да ги опорочаваме. Бог да прости нашите мъртви!
  • Хубаво е, Наде.
  • Днес събираме спомени в шепа череши...
    Наде...
  • Наде, благодаря за чудесния стих...
  • Бог да прости нашите покойни близки! А също и нас, грешните.
Предложения
: ??:??