Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
4.01.2024 г., 18:15 ч.

Cълза, която не изтрих 

  Поезия » Строги форми
284 3 6

Аз крехка, синя сенчица незрима
в съня ти пак нашепвам стих,
 с гласа ми като полъх тих,
цъфтят за тебе вишни... посред зима.


И непростимото простих!
Светът дори не знае, че ме има.
А аз съм тук, дори и нелюбима,
в картина зимна – летен щрих.

 

А после капва тихичко деня ти,
сълза, която не изтрих.
И с теб сме просто двама непознати,

 

снегът навън и пътя начерта ти,
от делника не те спасих...
Заспивам и сънувам любовта ти...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??