Дъжд

23.04.2024 г., 15:00 ч.

Поезия » Друга

31 0 0

Дъждът-той ми напомня за сълзите

Когато на небето му се плаче

не му е ни до слънце, ни до нищо

а просто страда то по свой си начин

И плаче непомилвана душата

Крещи от тишини строшени думи

Мълчанието като с нож ранява

Но няма кой за теб да се застъпи

И пак си сам пред себе си изправен

и виждаш, че зад теб е пропаст страшна

Ще имаш ли кураж да я прескочиш

или във нея с трясък ще пропаднеш?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.