Неизживяно

17.11.2023 г., 18:38 ч.

Поезия » Друга

122 1 2

Краят дойде преди началото...

Жадуван блян,

но беше толкова разпилян.

Опити безкрайни,

които бяха толкова нетрайни.

За мен нивга не беше края,

но отново всичко май беше в омая.

Съберем ли се -

нараняваме се...

Стискам розата с нейните жестоки бодли,

правя се, че не ме боли.

Опитвам да я пусна,

но дълбоко в мен гласът ми казва:

"Не ти се иска, това е жалката истина"...

Тя е стисната в моите ръце,

но все пак толкова далече,

защо животът с нея ме обрече..

Тя е толкова красива

и заедно с това изключително лъжлива,

както и до тежки рани бодлива.

Краят дойде преди началото...

Но аз отново гледам натам,

защото за мен никога не е било край,

а просто кратка почивка,

от която душата ми не иска нивга да си отива,

но сърцето ми все при теб идва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.