kompanska
38 резултата
Прерязаните ми ръце
опитват да стигнат твоето твърдо черно сърце,
ала същност стигат само нагоре към безкрайното небе.
Кръвта потича надолу,
по-червена, тъмна, студена от преди, ...
  42 
Студена е нощта,
обгръща ме с тъмното си було,
пълна тишина,
страшна е пустошта.
Окована във веригите си бягам ...
  91 
Кога ще свърши моето изкупление,
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост, ...
  41 
Живея в свят на развалени души,
всичко около мен се руши,
пламналият огън се потуши.
Дойде пустошта,
вече дълга е нощта, ...
  78 
Куршум прободе тялото ми,
свлякох се, започнах да изстивам,
а пред очите ми пак теб виждам...
За последен миг ще ти кажа сбогом,
ще те усетя, ...
  90 
През тъмните прозорци на нощта,
нахлува лунна светлина -
озарявайки леко косите ти златни,
а аз гледам към теб с моите мисли разпиляни,
с чувствата ми така окаяни, ...
  134 
Душевен мрак
нахлува пак
в мислите ми разпиляни,
в чувствата ми окаяни.
Нависоко се издигам, ...
  120 
Бурно бе морето,
разбиваше широките силни вълни
в пясъка така немощен -
на мъчение обречен.
Бягах по брега, ...
  118 
Ручеят шумти,
все още зеленината около него цъфти,
а аз виждам неговия завършек -
пресъхнал, изоставен и забравен.
Сърцето ме боли, ...
  137 
Тишина..
Красота....
Побелели бяха пътищата,
сняг се сипеше на парцали,
снежинки стапяха се като онемяли. ...
  271 
Откъснах възпламенената роза
и всичко от красива поема
се превърна в студена проза.
Изгубих пламъка, душата ѝ, песента,
а бе така прелестна, ...
  287 
Краят дойде преди началото...
Жадуван блян,
но беше толкова разпилян.
Опити безкрайни,
които бяха толкова нетрайни. ...
  117 
Душата ми е в агония,
каква е тази ирония?
Твърде много време те потъпквах,
ама май себе си обърках.
Защо ли любовта си чак сега приех ...
  157 
Красиво капеха листата от своя дом,
а моята душа търсеше за сетен път подслон.
Вървях по есенната пътека,
жадувах за нов живот
и тогава се появи ти - ...
  197 
Младостта внезапно събра ни
и толкова лесно ни забрави,
мрачни ни направи..
Подминавам те умишлено,
а се опитам да намеря нещо смислено ...
  140 
Самотата май ме убива,
но пък защо да съм сред хора,
след като всеки сърцето ми разбива?
Нещо май съм унила,
гледам към душата си гнила ...
  201 
Заблуждаваш ли се, приятелю?
Заблуждаваш ли се, когато за сетен път виждаш един и същ край
и нищо не постига този рай?
Заблуждаваш ли се, когато злото надделее
и се чудиш защо живее? ...
  165 
В празната къща,
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
В празната къща,
където аз отраснах ...
  172 
Не струвате заедно хора - развалени души,
любовта ви на омраза смърди..
Не струвате заедно - щастието го няма,
а уважението - пълна забрава..
Къде отиде пламъкът на обичта при вас, ...
  173 
Разочарования,
стенещи като показания,
прорицания,
с тежка дума издумани заради изгнания.
Чувства, ...
  159 
С твоята усмивка
ти озаряваш моят ден
правейки някоя мимика
и с твоя глас меден,
отново да отпреш някоя добра критика. ...
  246 
Бабо, здравей,
моля те само за миг още веднъж ми пропей.
Наближава вече месец трети,
но душата ми продължава да трепери.
Трепери, защото те няма ...
  239 
Извинения,
търсещи изкупления
без никаква промяна,
о, каква забава,
а в същото време такава измама. ...
  153 
Татко ми казваше "Кръвта вода не става".
А неговият татко го казваше на него.
Оказа ли се вярно?
Беше ли семейството така важно?
Седях и си мислех преди ...
  134 
Колко е хубаво да си имаш къща,
пълна с хора и семейство.
Колко е хубаво да чакаш с нетърпение някой да се завръща
и отново да те прегръща.
Колко е хубаво някой да те обича ...
  323 
Одрах се на бетона и
получих драскотина огромна.
За да мога топката на Арчи да взема аз,
някой ден ще стана водолаз.
Заради една топка какво се случва, ...
  133 
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...
  161 
Крачих през жарта
с моите боси крака.
Крачих сама,
жарта заби се в моята пета,
а пламъкът – в моята душа. ...
  142 
Протегнах ръце
и не ви видях.
В небесата се взрях
и усет от вас не разбрах.
Погледнах надолу към синьото море ...
  128 
Оставям цигарата да тлее,
и на нея вече не и се живее.
Бавно по бавно изгаря
и чака своя край.
Дали ще постигне своя рай? ...
  221 
На пустата уличка, където аз играх
спомените плават,
там където мечтите си разпилях.
Там където времето безспирно летеше,
и детски смях се вееше. ...
  252 
Някога виждал ли си роза без бодли?
Ето така да я хванеш и да не те боли.
И да видиш такава дори,
тя красива не е толкова, листата си гори.
Някога откъсвал ли си роза и тя да не увяхне? ...
  163 
Взирах се в стената,
така бях свикнала със самотата.
Но уви -
появи се ти,
с тези влажни сини очи. ...
  229 
Къде отиде душо моя?
Не изтърпя май побоя,
който хвърлиха над теб,
който те превърна в труп студен,
прекалено нелеп. ...
  215 
Има ли живот преди смъртта,
или това е просто една красива лъжа?
Кажи ми, дядо,
съществува ли щастие, любов, наслада,
или само тъга, завист и омраза? ...
  167 
Вървя по трънния път,
боса, с изгорели от слънцето нозе,
болка не усещам
и дивото ме зове.
Аз напред поглеждам, ...
  508 
Бушуваха вълните
и капка по капка океанът пресъхваше.
Излизаше...
Всичко капеше през двете скалѝ,
моите очи... ...
  215 
Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...
  345 
Предложения
: ??:??