Burns
228 1006
17.05.2018 г., 18:09 ч.

Плам 

  Поезия » Друга
1989 16 40

Понякога кичури спуска през клоните ярка звезда

В небето ѝ лъскат разпръснати

Златни, косите в които изгрях

 

Понякога в пяна и пръски реката разплита небето

Във камъка блъска милувки

Сатенено вае го в шепот

 

Понякога стъпваш на пръсти; понякога биеш пети

По моите мисли нагъсто оставяш

Ванилово меки следи

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не умея да боравя с литературни термини, но усещането ми за "Плам" е като красив заряд за деня ми! Благодаря ти!
  • Хубаво стихотворение.
    Кратичко и чисто.
  • благодаря за непредубеденото мнение, и също така, за признаването на авторитета на Краси, който беше абсолютно хладнокръвно обективен!! Това беше написано за любим човек и се радвам, че има кой да усети емоцията, която съм вложил!! Ели, приветствам Те!!
  • Тенев е дал компетентно мнение за формата на стиха.
    Подкрепям и препоръката му по отношение на препинателните знаци.
    Аз много харесах мелодичното звучене на изказа. И това скрито сравнение на любимото момиче със звезда и река.
    Кратко и наситено със смисъл!
    Приветствам!
  • При следващи опити за спекулации и провокации в коментарното ми поле, започвам да блокирам, което е прецедент за мен. Уведомявам участниците в сеира тук, за да не се чудят защо коментарите им ще бъдат изтрити. Също така, целта ми е да избегна бъдещи сеири. Който желае да злослови и “доброжелателства”, може да продължи зад гърба ми както доскоро.
  • Мога само да благодаря за добре подкрепените мнения. За мен, така се коментира... когато човек държи на стойността в мнението си... не “седи ми еди как си” или “дава ми се отгоре”
  • Архитектониката тук е необичайна. Първите стихове в строфите са удвоени. Аз разглеждам творбата не в терцети, а като четристишия в тристъпен амфибрахий. Така вътрешните рими стават краестишни. При условие че се направи и една лека инверсия в последната строфа. Някои от тях са дисонансни, други имат общ генезис. Римата Б е четворна. В последния стих на първата строфа липсва една анакруза, аритмичен е. Друга метрика има. Това е дактил. Вероятно се получило така заради дактилната клаузула на предходния стих.
    С липсата на препинателни знаци някои автори дават жокер на читателя. Или му поставят ребус. Предпочитам пунктуацията да е уточнена от автора. Това е личното ми мнение.
  • Обичам да чета коментарите под творбите. Те ми дават различен поглед върху това, което сама съм почувствала след прочита, обогатяват моето виждане, а личната ми цел е да допълня спомена от съпреживяното, не да загорчи...
    Осланям се на мелодията, която думите ми тананикат, тя ми дава чувството на удоволетвореност. Харесва ми, когато е загадъчна и метафорична, сложна и експресивна, автентична.
    ***А в тази дълга редица от коментари ние също оставяме следите си!
    На мен ми се иска да бъдат "ванилово меки"!
  • Всеки има право на скромното си мнение А кое има нужда от защита и кое не, за това няма обективна истина. Който се надява да се размине без аргументация при мен, е сбъркал адреса. Ако аз отида под чужда публикация да чопля така , независимо колко е добра, ще бъде съвсем естествено да има ответна реакция.
  • Иване, благодаря за думите!!
  • Благодаря, Мари!
  • Оригинално конструирано от към емоции и характерен, собствен стил, произведение. Адмирации!
  • Отправям предупреждение към nickkoll (Николай Колев), Burns (Гаврил) и Anabell (Ан Анабел) да не използват преки и косвени квалификации. Стига с размяната на обиди! Някои от коментарите бяха изтрити. Следващи коментари, които нямат връзка с творбата, ще бъдат трити частично или изцяло.
  • Райне, Ники и Ники, Мариана, благодаря че се отбихте тук!
  • Латинка, никъде не си противореча, моля да не ми изкривявате думите!! Следите по мислите са меки точно от тези пети; ако бяха от нож, нямаше да са меки... Няма как да извъртите нещата така, че да излезете вие права за нещо, което просто не виждате по същия начин. Не е страшно да си признаете това; страшното е другото; страшното е, че си стъпвате на врата за да борите идея/препратка/метафора с буквализъм. Ясно ми е, че дори формули по съпромат да приложа в доказателство (а аз мога дори по буквализъм да ви оборя, както е видно), пак няма да сте доволна, защото тук не става въпрос вече за това какво съм искал да кажа, а за това да не би да се окаже че вие грешите. Уважението ми към подобно поведение е дотук. Толерантността също.
  • Анализирах това произведение, проект първо защото ми хареса, второ повечето не стигат до сърцевината на продукцията!
    Остава едно гадаене-Защо, Как и Какво?
    Не казвам, че и моето е правилно и аналогично с ракурса на авторовата гледна точка!
    Но гледам, че има огромна дискусия за метафората "биеш пети", а никой не се замисли, че е комплексно състояние!
  • Хайде да не гадаем какво е искал да каже авторът и как го е направил?
    Хора, това е поезия и тя се чувства! Ако нещо не ви харесва или имате препоръки, има лични съобщения...аз градивна критика тук не видях и не разбирам защо това, което чувства Бърнс - задължително трябва да бъде анализирано и ловено дума по дума. Някои могат да усетят това, други да имат друга сетивност....
    Творчеството не е шаблон. То носи свобода на израза и липсва ли нашата уникалност, бихме се превърнали в една нелепа сива маса!
    Бърнс, за мен оставаш много талантлив и актуален....съвременен автор със собствен стил!
  • Така реката ги милва, чрез своят бързей!
    Също така, когато човек се сблъсква с някакво препятствие, трябва адекватно състояние и състав, за да може да продължи, така както камъните са "емоционалното състояние", а реката преминаваща част на ретуширане!
    Шепотът е подсъстояние на душата, то може да бъде с очи, с глас, с вербално отношение!
    Сатенът е лъскав, блестящ и шепотът става експресивен!
    Камък-река, шепот-сатен- са усилващата част на творбата, твърде интровертни, но и в унисон на цялата сглобка на произведението!
    На места темпераментни и с полюс на реактивност-т.е преминават с една и съща сила, както казах в унисон!
    Стъпването на пръсти е знак за плахост, но и внимание към детайлите, напомня ми на символизъм с богата палитра на внушение и интерпретация, също така се преплитат и елементи на субективни реакции на експресионизъм!
    Стъпването застъпва биенето на пети, в един цикъл на звезда, небе,река!
  • Ще се опитам, да вникна и анализирам този продукт!
    Плам е интересно заглавие, аналогично с жар, пламък, огън, изгаряне, вулкан!
    От друга гледна точка плам е състояние на буйност, страст, въодушевление!
    От друга страна се наблюдава лирична нотка с еклектика на ден-нощ!
    Звездата е персонифициран образ, чрез свойте кичури, които са мотив на бялото и черното, също така звездата е олицетворена в образ на жена(момиче)!
    Затова говори и разпръснатото небе, в което лирическият се потапя, а косите са символиката и свързващата част!
    Небето е дифракция на светлината, за огледалната повърхност на реката!
    Затова то отразява в нея, своите отпечатъци, но има и още нещо-реката е бърза и динамична, така както са и мислите, емоциите, небето е емулсията на мечтите и оттук се навързват аналитично(мечти, емоции, мисли, идеи, размисли)!
    Камъните са и разочарования, стена, бариера, но и плоскост на движение, поемане, лутане, докато се изгладят ръбчетата на пътечката!
  • ... ако е разбиваш пети - ще оставя малиново меки следи... някак по хард антитезично е...
    АНестезия ще трябва чак...
  • Burns (Гаврил) "...няма как мислите да са дървени или алуминиеви, че в тях да останат твърди или груби или други следи..."

    В твоя коментар си противоречиш с това, което си написал в стихотворението – лирическата "по мислите" оставя "меки следи".

    Мисълта е духовна част от чувствата на човека и може да бъде трайна или нетрайна.

    Желая да се знае, че бях добронамерена.
    Светъл и благословен ден!
  • Хахаха хора не ви карам да се излагате; правите го сами... Латинке, навярно имаш опит в наблюдението на набиване на пети по мисли и си виждала, в мислите, какви са следите... аналогията с пясъка е за улеснение... няма как мислите да са дървени или алуминиеви, че в тях да останат твърди или груби или други следи... Мислите текат... могат да бъдат като пясък или каквото и да било, но не можеш да ми кажеш набиването на една пета в мисъл, пясък, вода, или каквото и да било, каква следа оставя, най-малкото е арогантно да вменяваш такава обективност на гледната си точка. Провери логиката, провери аналогиите, провери връзките между употребените контекстове, и пак ще си говорим... ако искаш


    Докато си гледаме в петите и се чудим какви следи оставят, изпуснахме хоризонта… Аз не бих причинил на колега по перо това, което се случи тук с моята публикация… пък вие продължавайте да се взирате в петите си и да чоплите.

    Аз съм тук да ви отговоря на ВСИЧКО, без да се крия и оправдавам.
  • Никъде не прочетох в стихотворението ти да е упомената думата "пясък", за да става дума за пясъчни следи, а за "биене пети" по мислите на лирическия. А с "биене пети" по мислите на когото и да било, няма как да оставя "меки следи".
  • Латинка, в пясъка, следите какви са според теб? Хора, когато коментирате, или по-скоро, преди това... МИСЛЕТЕ!!
  • Съгласна съм с Майстора, че "Понякога стъпваш на пръсти; понякога биеш" е антитеза, но не съм съгласна, че при "биене пети" лирическата оставя "меки следи". По вероятно е тя да оставя "трайни следи". Само споделям моето скромно мнение, но решението оставя на автора.
  • Ани Монева, изкарваш израза от контекста, което е показател за двоен стандарт. Съжалявам, че не си разбрала приложението му в контекста. А пък колкото и твърдо да биеш пети в нещо меко, нищо на света не може да промени фактологията на отпечатъка, дори и женската солидарност. Поздрави!

    А сега искам да се извиня на читателите на сайта, че стават свидетели на грозни препирни под текста ми. Под съмнение беше поставено виждането ми за естетика, и то с настървение. Реално публикацията ми беше почернена от нечии опити за налагане на субективно естетическо виждане, а това няма как да позволя. Друго, което няма да позволя е, някой да дава препоръки на автори, от позицията на самопровъзгласена меродавност, дори това да е косвено.
    Благодаря на всички, които са приели текста ми чистосърдечно, без опити да се изкривят думите ми, или да се извадят от контекста с конкретна цел, която няма да коментирам повече.
  • Красиво...Хареса ми...
    Но разправиите... Аз пиша мнения само за харесали ми произведения. Другите отминавам. Може да не са хубави, а може и аз да не съм на тая висота. Затова - мълча...
    Извинете!
  • Още вчера прочетох стихотворението. Но изразът " биеш пети" ме смути на фона на красивия изказ, който оставя едно топло чувство. Обикновено " биеш пети", примерно : "Тя (той) си би петите", се употребява, когато някой си отива безвъзвратно. В случаят мисля, че смисълът е, че понякога лирическата е тиха, понякога шумна, т.е. присъства ефирно, ненатрапчиво, а друг път ярко, запомнящо се. Само, че изразът " биеш" пети малко трудно се вързва с обобщението на финала, в което се казва, че лирическата оставя " ванилово меки следи". Няма нищо меко в биенето на пети.
    Мисля, че стихотворението би могло да се доусъвършенства, защото в него наистина има една красива и топла емоция.
    Решението разбира се, е на автора. Моето мнение е субективно. А думите не се ли водят ръка за ръка, изместват и усещане, и тежежест.
  • Ани, ,,биеш пети – стъпваш на пръсти,, не е селяния, жаргон и т.н.т., антитеза е. Не е неуместно. Нали искаше едно мнение в подкрепа? Ето. Сега е редно да се извиниш, както обеща.

    Ако ви се спори, потърсете друг терен - абв, скайп...
  • О не, анабел, ти избра да опорочиш този текст въпреки всичко... И да, изкриви думите ми, и недей да криволичиш; просто никога повече не ме коментирай... За какъв израз да говоря; че да “набиваш пети” е нещо долно, жалко, битово, гнусно?! Това е само в твоята глава и не влияй повече върху читателите ми!! Живей си живота; каквото и да ти коства, не ми се месИ повече!!!
  • Злобата е само в твоето сърце, анабел, а всичките ти усилия да изкривиш думите ми, са напразни... живей си живота и не се докосвай дори до мен повече... имам аргументите и силата да изложа най-низките ти явления пред света; не ме карай да го правя... не ти се е накарало да се защитаваш ли; оооо, нека разсея заблудата за всички... обидите са единствено твоите субективизми срещу мен; а пък селското е твоята невъзможност да осъзнаеш, че пръсти срещу пети.. е метафора, която си заслужава изследването... защото се имаш за мега-гурме, неосъзнаваща собствената си плебейност, бай-ганьовщина и простотия,..
  • Харесва ми!
    Приеми моите приятелски поздрави,Гаврил!
  • Нищо не си разбрала, ани, измъкваш се евтино пак с нелеп хумор; иронията има съставки, които са лесно разпознаваеми; а това, което Ти направи, изпада от всички класации за ирония и хумор.. както казах... успех
  • Бонке, жива и здрава да си!! Който ме е разбрал, съм го приел и оценил, а пък останалите сте ми все тая, душа... ако исках да пиша така, че да ме харесате, знам как, ама грам не ме е еня за вас... дерзай!!!
  • Прочитах и препрочитах...да си призная честно,нищо не разбрах,а толкова изхабена енергия.
  • Нямаш аргументи; това е.. очевадно и болезнено против теб... и никой не се интересува от субективното отрицание на нещо, което просто не си разбрала... Бих платил за да не ме коментираш повече, но виждайки, че това в този сайт е порочна практика, която храни недобронамереността, предпочитам да оборвам по всеки параграф мненията, които са порочно неподкрепени
  • Ах, да, нямаш аргументи, забравих; държиш да си вкараш публичен автогол и тук, както в другите сайтове... мнението ти не е меродавно, даже напротив; как ще отклониш неаргументираността си, с евтин хумор ли пак, оо, прозявам се... нека всеки прецени сам за себе си без да се влияе от вездесъщия ти вкус и космическата ти естетика .. Амин!
  • смехът е здраве, а аргументацията е важна ако не искаш мнението ти да изглежда като клоун, на който никой не се смее
  • съжалявам че не си разбрала основното, но в крайна сметка не приемам неаргументирани мнения; останалото са врели-некипели; и недоказани празни субективности... мога да поема всяка аргументация, защото моята собствена е много по-силна от кухите такива, основани на въздух под налягане...
  • Първо искам да благодаря на всички възприели текста ми по съвест, а не по предубеждения; второ искам да похваля всяка аргументирана оценка, произхождаща от неповлияни мнения... който разбрал, разбрал... на непечелившите, честито!! Няма да плащам данък обществено мнение... оставам силен в убежденията си... да сте живи и здрави!! Не смятам да се оправдавам и обяснявам... Искам само да благодаря за аргументацията...Вярата ми в трезвата преценка е вездесъща... Нека Вдъхновението бъде с Вас, и както веднъж ми каза една възрастна дама, художник, не се лъжете по авторитети... а аз добавям, изразявайте себе си свободно!! Благодаря!!
Предложения
: ??:??