17.08.2023 г., 20:40 ч.

По-дългата пътека непозната 

  Поезия
327 3 6

По пътя си долюбвам
очите, 
вречени на светлината.
И в тях чета
за великаните и мравките,
за костенурката,
настигнала сълзата ми
пред топлия 
и плюшен цвят,
попил предесенната изповед.
Виделината ме мълчи
и пита границата
за вселенските акорди.
Едничка нота знае,
че непознат
е само този слънчогледов път,
по който 
себе си не сещам
и подминават сянката ми
ангели и демони,
докато слънцето преглъщам.

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??