17 авг. 2023 г., 20:40

По-дългата пътека непозната 

  Поэзия
330 3 6

По пътя си долюбвам
очите, 
вречени на светлината.
И в тях чета
за великаните и мравките,
за костенурката,
настигнала сълзата ми
пред топлия 
и плюшен цвят,
попил предесенната изповед.
Виделината ме мълчи
и пита границата
за вселенските акорди.
Едничка нота знае,
че непознат
е само този слънчогледов път,
по който 
себе си не сещам
и подминават сянката ми
ангели и демони,
докато слънцето преглъщам.

© Бела Тихомирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??