Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
18.05.2023 г., 10:54 ч.

Помня – беше валяло, блестеше дъга 

  Поезия » Друга
428 4 4

Помня – беше валяло, блестеше дъга,
и градът ни бе светъл, различен,
ти, приятелю, рече: — "Да минем сега!
Ти момче ще си, аз пък – момиче."

 

И търкаляше синци заразен смеха
ни задружен край градската вада.
Светлосивият гълъб изгука: — "Еха,
вам гърненце със злато се пада."

 

Под дъгата преминахме. Пъстра бе тя,
ти – момче, аз – момиче. Заблуди.
И до днес все се питам: — Къде отлетя,
детска обич? И кой те прокуди?

 

Знам, че нощем понякога тиха тъга,
се прокрадва в съня ти и зная –
търсиш мене накрая на пъстра дъга,
в онзи град – от смеха ни омаян.

 


 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??