Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
17.12.2023 г., 11:23 ч.  

Спести ми го – неискано добро 

  Поезия » Любовна
186 11 10

По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?

 

От мен очаквай не една беда,
понякога съм кротка и съм бяла,
домът ти след потоп ще подредя,
след като аз сама съм го заляла,

 

с води на луда пролетна река,
 която снеговете преродила,
отнася бреговете и така
съзнава сякаш женската си сила.

 

Понякога съм кротка и в пръстта,
цветче съм – аромат и нежност синя,
а после съм светкавица – блестя,
изпепелявам всичко, гдето мина.

 

Спести ми го – неискано добро,
да имам дом. Небето ми е къща,
дори да е от злато и сребро,
тя – клетката в робиня ме превръща.

 

Не ми поставяй пръстен и цена,
не съм за теб. Повярвай ми, аз зная,
дори с любов не ще се променя.
Без нея ще ме мразиш ти накрая.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??