27.04.2024 г., 21:05 ч.  

Стиха по-силен от самата смърт 

  Поезия » Друга
134 5 6

По мекичкото гръбче те погали
тъгата моя тихо вместо мен.
И в сребърните струи засияли,
изплакваш стих – от спомена роден.

А толкова отдавна аз го нося
и го изплаквам с плисналия дъжд,
април привел главица златокоса,
до мен присяда тъжен неведнъж.

От снимките отдавна гледа никой,
а споменът е моят необят.
Заради мене, ветре, ги повикай,
хиляда птици, нека да летят,

хиляда бели жерави. Красива,
тъгата ми да бъде този път.
С тях облаче танцува... И излива
стиха по-силен от самата смърт...


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??