6.12.2019 г., 15:37 ч.  

"Вещата вещица вещо вещаеше вещите си вещания…" 

  Поезия
1160 4 16

Шумът убива тишината
и дребнотемия крещят.
Дори и да си над нещата,
ти загорчава. Всеки път.

С шамари трудно, но се учи.
Окатият е по-окат.
Най-силно хапе кротко куче.
Захапката - до безоткат.

Озъбят ли се думи скверни,
вратата с трясък затвори!
Не давай да рисуват с черно,
накрай душата ти дори!

И дарът ти- искра от злато,
ще стопли, нечии ръце.
С една звезда е по- богато,
небето. Твоето сърце...

 

Това е моят подарък, за теб, сенсей! Усмихни се!
 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Коледен подарък »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??