919 резултата
И падах, ставах, и политах аз
и всеки дързък полет и падение
споделях в стих. Изплаквах ги без глас,
и търсех там, в словата изцеление.
Навярно тъй наивна съм била, ...
  175 
СВИЛА
Черницата в небето се разкъдря
и облакът наднича през листата.
Там нейде Бог с всевечната си мъдрост
пътека е чертал през необята. ...
  251  13 
Прочетена съм вече –
роман за смърт от враг.
След дълга лятна вечер –
на масата – кръг мрак.
Примигващата лампа ...
  212 
Нима бе само сън
след злата зимна тежест
разцъфналата свежест
на вишната отвън?
Метал студен със звън ...
  190 
Зелената луна
поглежда ме накриво
и лее светлина
над мократа коприва.
С лъч търси ми махнá ...
  237 
Високо горе розите цъфтят,
в тревата снежнобяла маргарита,
с оченце златно смига и се пита:
—"При мен пчели дали ще долетят?
Дали ще милват скромния ми цвят, ...
  273 
За лятото си имаше причина –
мушица – среброкрила еднодневка,
която в маранята ще затрепка,
ще пожужи, преди да си замине,
безгрижната усмивка на жасмина, ...
  275 
Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.
Едва загърбвам делник – дребнотемен. ...
  271 
Отеква топлината ми край тебе.
Чудовища, оплетени в косите си,
и страхове, замахващи с косите си,
тълкуват грешно твоя древен жребий.
Един измамен ход – и непотребен, ...
  311 
Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом – ...
  323 
ЧЕРЕШОВ СОНЕТ
Брезата облака целуна
и в скърбите си го оплака.
Така започва всеки юни –
с една въздишка насред мрака. ...
  271  10 
И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...
  231 
I. Когато
Когато рушат се устоите в брака,
сърцето разбито е, търси пролука.
Кръгът се затваря. Душата заплака,
на божите двери и ден, и нощ чука. ...
  305 
ЗАПИСКИ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИКА
Колко много умора натрупах
от ненужни и дълги войни?
Не предложих на просяка супа
и на гръб мъкна денк със вини. ...
  231 
Дори и с мед да е жлъчта покрита,
повярвайте ми – трудно се преглъща
и злобата се киска вездесъща,
душата ми тя иска да изпита.
Срещу ръжèна зная как се рита ...
  257  14 
Стоя без звук зад старото перде
дъждът разказва приказки от вчера,
и слънцето в душата ми краде,
опитвам се причина да намеря,
сред облаци, които се чумерят, ...
  219  10 
На близката ограда, отегчено,
за никого не даващ и петак,
лежи голям и рижав котарак,
обзет от обичайната си леност.
Наоколо – двуноги устремени, ...
  551 
1.
Искрящата ти щедра светлина
с копринен лъх сърцето ми обвива.
Усещайки неземна топлина
съдбата ми със порива се слива. ...
  968  10  29 
Седя си и мечтая си за лято,
за люляци, светулки и запял
захласнат славей. Свива се от жал
сърцето ми, че време непознато,
в което жив си, а не си живял. ...
  286  20 
Студено е, а в календара – май,
на кестена ми зъзне птичка сива,
дали дошла е или си отива?
И леден вятър сви се на кравай,
в отдавна прецъфтялата ни слива, ...
  264 
ТАЕН НАДПИС В КРИПТАТА
– Смири се – ми рече потокът,
водата сред пясъка чезне,
покоят прилича на бездна –
там губиш се сам без посока. ...
  267 
Надеждата е
младо стръкче,
пробило
камък
и ...
  364 

Българийо мила, родът ти свещен
на твоя народ е с най-древния ген.
Сега в летаргичен, дълбок сън приспан
на чужди езици припява рефрен! ...
  438  11 
Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...
  455 
ДЪЖД
Небето се изпълни с многоточия,
които скриха смисъла на думите.
Падежната си дата съм просрочила
по кредита за летно пълнолуние. ...
  200 
НЕЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Аз отдавна си казвах: – Не влизай във празната къща.
Тя се храни с души на скиталци и клети бездомници.
Капе залезът – сякаш свещици припламват в прозореца.
И след мръкнало често дъждът като гост се завръща. ...
  244  12 
/Сериен хорър/
Дух, зомби, котка.
Варен боб, чай.
Раздаден –
п а я т. ...
  277 
/сериен хорър/
Ствол тънък, блясък.
„Ник мъртъв? Гад!“,
вик кански.
Душно… ...
  254 
/сериен хорър/
Тъмен прозорец.
Пълзи ластар.
На рафта –
пищов ...
  240 
/сериен хорър/
Вкъщи – нахалник,
с единствен клик
филм гледа
с Лайя ...
  291 
/сериен хорър/
Р а с т е л о з н и ц а
над моя гроб,
ластари
в и е ...
  261 
/сериен хорър/
Н и к м е з а р о в и
в задния двор –
да стана
просто ...
  237 
/сериен хорър/
Т а к а з а г и н а х
за сетен път –
без мозък,
само ...
  466 
/сериен хорър/
Т о й м о я ч е р е п,
с усмивка зла,
с мах точен
на сол ...
  278 
/сериен хорър/
П и я н о т р а д о с т
бях як… кютюк.
Техника
имал ...
  356 
/сериен хорър/
Впих в него зъби.
О, дъх на кръв!
Бе свежа,
л е с н а ...
  255 
/сериен хорър/
П о п р а в и в с и ч к о,
врат белнал, Ник –
стомашен
сетих ...
  242 
/сериен хорър/
С каскет и маска
бях се прикрил,
стоях си
кротък, ...
  248 
/сериен хорър/
Д а м и п о п р а в и
дисплея хром,
да ръсне
д ъ б а ...
  373 
МЪЛЧАЛИВО ПО ИЗГРЕВ
Красиво се мълчи на зазоряване –
щом тръпне тишината – овъглена.
Небето бавно кожата си сменя,
преди със сол да си посипе раните. ...
  184 
Предложения
: ??:??