Ревов
69 results
Там, някъде далече,
във края на гората,
където се целуват
Небето и Земята.
Аз вярвам, че отново ...
  39 
Между твоите руси коси
и водопади от облаци…
Между две езера и една шамандура,
аз откривам земи неоткрити от никого,
със нови слънца и със нова култура! ...
  26 
Какво като живея между книги
в един разхвърлян стар апартамент?
Отишъл бих за тебе до Малави,
а после с влак почти до Мериленд!
Защото те обичах до полуда! ...
  53 
Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи. ...
  60 
Вече толкова време вървя
за да стигна при теб от гората,
че поникна в брадата ми ръж.
И Балканът преплува реката.
Чувам още звездите над мен ...
  93 
В предсмъртния спазъм на юлското пладне,
когато Денят си зализва перчема,
готов да се хвърли надолу с главата
между Марица от ляво и синевата.
Слънцето бавно започва да слиза ...
  89 
Библейска жега – рунтав котарак
заспал под старата черница.
Какво като е ден, а пада мрак.
И Слънцето се къпе във Марица.
Денят си пръска босите пети, ...
  34 
Откакто на Вола убиха юнак
със меч във ръката и овчи калпак –
Балканът въздиша. Балканът мълчи.
Запретнал ръкави. И притворил очи.
Макар, че не спира на вятъра воя ...
  75 
Щом настъпи пролетта
и гората се събуди –
от зори до вечерта
почва Ежко да се труди.
Тръгва бодро из гората ...
  56 
Дъждът е котарак –
повярвайте ми всички!
Дъждът е котарак
със палави очички!
Със рунтава опашка ...
  61 
Небето предвещава свобода
и дъжд на поразия.
Но не от него у дома
самичък да се скрия.
Мечтата ми е котарак ...
  69 
Додето тишината, край дядовата къща,
през ниската ограда във детството ме връща.
Аз яхвам свойта пръчка. И хуквам към гората
по тясната пътечка, направо при Ламята.
Която от баира – се готви да ме смачка, ...
  70 
Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето
  67 
Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...
  92 
Живот като на кино
добър и малко лош,
разказва Тарантино.
И смее се Гаврош!
Додето на кобила ...
  93 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  70 
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра ...
  87 
Сънувах далечно пристанище
а край мене –
кораби с флагчета
от разноцветни
усмивки ...
  95 
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
  146 
Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...
  105 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  115 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  107 
В такава нощ не може да се спи.
В такава нощ пируват Боговете.
Мирише на липа. И на мечти!
И греят като факли Върховете!
В такава нощ – Земята се тресе ...
  108 
Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...
  76 
Всички Слънчогледи са изпънали
вратове в очакване
на Генерала си
а Слънцето –
минава тежко покрай тях ...
  73 
Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...
  118 
Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...
  60 
Трябва да си имаш вуйчо Владика
и къща от него широка
като Петроханския проход
и дълбока като
Искърското дефиле, ...
  89 
Дъждът си къса дамарите и става нещо
като Вавилонско стълпотворение
до Звездите. Със аплодисменти
и с оркестрови изпълнения, разбира се…
Сред копита от облаци ...
  98 
Вали от векове…
Вали от хиляди години…
Вали от времето на Ева и Адам.
Като в безкрайно стара приказка вали.
И пътят се събира някъде, ...
  96 
Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...
  92 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  112 
Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...
  95 
Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...
  70 
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
  281  16  18 
Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...
  59 
Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя. ...
  157 
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  147 
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица, ...
  77 
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
  91 
Random works
: ??:??