Ревов
57 резултата
Видяхте ли тази сутрин
как Липата се напарфюмира
И замириса –
на пролет Небето
  27 
Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни ...
  56 
Живот като на кино
добър и малко лош,
разказва Тарантино.
И смее се Гаврош!
Додето на кобила ...
  79 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  57 
Като вик полетял над земята
и оставил в небето следа.
Като болка от песен позната
на безкрайно далечна звезда.
Искам пак да отплувам със Вятъра ...
  78 
Сънувах далечно пристанище
а край мене –
кораби с флагчета
от разноцветни
усмивки ...
  81 
Ако някой ден случайно
се препъна изведнъж.
И като дърво от хълма
рухна в дивия камъш.
Нека вятърът разкъса ...
  129 
Високо над градчето и театъра
луната става жълта като книга.
А ти си тук, случайно като вятъра,
след който само есента пристига.
Разкъсваш с нокти своята умора ...
  95 
Уж нищо в този свят не се повтаря,
макар да е – една и съща есента.
И палавата глъчка на щурците.
И меката въздишка на пръстта.
А търся думите с които да ти кажа, ...
  100 
Какво като годините препускат
на своите невидими коне?
Мечтите ми все още скитат боси
с развят перчем и с голи рамене.
Събужда ги на Утрото тромпета ...
  98 
В такава нощ не може да се спи.
В такава нощ пируват Боговете.
Мирише на липа. И на мечти!
И греят като факли Върховете!
В такава нощ – Земята се тресе ...
  102 
Агнешко настроение до обед
вестник с модифицирана
кръстословица и честитки по телефона
Зараснали погледи в мислите
като дъждовни запетайки ...
  69 
Всички Слънчогледи са изпънали
вратове в очакване
на Генерала си
а Слънцето –
минава тежко покрай тях ...
  62 
Някога – когато се разхождах прав
под масата на собственото си въображение –
често се питах: Какво сънуват рибите?
И често си представях, че рибите сънуват
рибарските мрежи на Изгрева. ...
  96 
Ако действителността е абсурд
или горната граница на Невъзможното,
колко е лесно да се правиш на луд.
И да вярваш в противоположното.
Че „единицата“ е капацитет, ...
  54 
Трябва да си имаш вуйчо Владика
и къща от него широка
като Петроханския проход
и дълбока като
Искърското дефиле, ...
  83 
Дъждът си къса дамарите и става нещо
като Вавилонско стълпотворение
до Звездите. Със аплодисменти
и с оркестрови изпълнения, разбира се…
Сред копита от облаци ...
  84 
Вали от векове…
Вали от хиляди години…
Вали от времето на Ева и Адам.
Като в безкрайно стара приказка вали.
И пътят се събира някъде, ...
  91 
Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...
  85 
Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...
  97 
Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...
  86 
Попитали веднъж един мъдрец:
как се пишат стихотворения
по кората на дърво?
А мъдрецът се замислил,
почесал се по олисялата камбанария ...
  59 
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
  258  16  18 
Приятели от времето
на Кук и Магелан,
къде потънахте?
В кое море оставихте
завинаги сърцата си? ...
  38 
Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя. ...
  144 
Самотата звъни на вратата ми
всяка вечер
по едно и също време,
ала не чака да й отворя.
Влиза през ключалката. ...
  112 
Ще препусне жребецът ми верен
с тази грива от чиста смола.
И ще рони с дъха си скалите
по реката за миг придошла.
Там, до онзи завой на Марица, ...
  74 
Нищо в моя свят не е измислено
и нищо няма свой еквивалент.
Реката е река, а Хълма тича
подгонил на едно глухарче шапката.
Нищо в моя свят не е измислено, ...
  86 
Търговци на памук и на коприна –
джебчии пладнешки през куп за грош,
подбиваха цената ти Родино…
И бяха винаги със теб на нож.
А колко други, даже и под кръста ...
  132 
Додето още – Вятърът гърми
от удари във гръб или под кръста.
А Залезът – посреща Вечерта
с паница празна в старата си къща.
Не чуваш ли, как иде Пролетта ...
  116 
Над мен Звезди-светулки,
под мене – Небеса.
Луната се показва
с разрошена коса.
Прилича на секира, ...
  95 
Сънувам те, море
загадъчно и диво.
С коси от водорасли,
но винаги щастливо.
Със оня топъл дъх ...
  96 
От колко зими и колко лета
вълните се надбягваха
с делфините.
И корабът на Одисей воюваше
със дракони. И Божества. ...
  92 
Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща ...
  68 
От времето на древните поети
до днешните словесни мъдреци,
светът се е нахранил със куплети.
Светът преяжда вече от певци.
Затуй сега преглъща доста трудно ...
  54 
Откакто спрях да гледам сериали
и почнах пак романи да чета,
аз имах време конят си да впрегна.
И с него да препусна по света!
Развял перчем от карловска тръстика ...
  109 
Препуска пак сърцето ми към къщи,
а болката в душата ми пълзи…
Небето даже сякаш ми се мръщи.
И тежко дишат старите лози.
Земята е напукана отдавна… ...
  78 
В този луд карнавал. В тази пуста кория.
Аз отдавна престанах – да ям и да пия.
И сам си говоря… И самичък се смея
затуй че съм жив. И че още живея!
Но ми иде да цвиля. И ми иде да вия, ...
  159  13 
Дъждът е Пълководец от времето на Ной.
Мелодия без думи за флейта и обой.
Спектакъл под звездите макар един и същ.
Дъждът е Пълководец всевластен и могъщ.
И въпреки, че няма – железни рамене. ...
  178 
Додето още креташ
и драпаш по земята,
надежда има още
да стигнеш до вратата.
Ключалката да счупиш. ...
  203 
Предложения
: ??:??