Незавидно

Poetry » Other

612 0 3

Махам рани от себе си,

махам страх и засъхнали кърви;

стържа бели цикартрикси,

безвиновно съшивам вини

и ви гледам от упор,

и се втренчвам безстрашно, обръгнала

на безкървие, и избирам

под новата кожа да трупам железни скали.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

по женски силно и красиво...
Браво..

2013-07-22T11:04:20+03:00
valqka (Валентин Василев)

Е-ха! Тръпнещо!

2013-07-16T08:04:16+03:00
beti

Силно!

2013-07-15T22:54:22+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0