Прибирам се отново у дома.
Крилете ми
са вече уморени.
Загубих няколко пера,
но жадните мечти
бяха спасени.
Прибирам се.
Вратата отвори.
И виж ме.
Все още
тук блещукам.
И знам,
след поглед мил,
след нежен звук
и онзи айсберг
ще пропукаш.
Ще положиш твоята ръка
върху главата ми
самотно натежала.
Ще ме погалиш
нежно вечерта.
И на сутринта
отново ще съм цяла.
© D. All rights reserved.
...така го разбирам аз.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
