24 мар. 2020 г., 20:43

Есенно стихотворение за пролетта 

Аудио чтение
1712 3 1
00:00
01:16

© Валентина Йотова Все права защищены

Треви, в които цветовете 
вибрират с есенните трели.

Нима е слязло в тях небето 

с дъждовните си акварели?

 

По изгрев, пламнала, гората

повдигна кок със златни фиби.

И дълго, глътнали зората,

валяха листопадни риби.

 

Щурецът, окъснял и слисан, 

зачеркна летните акорди. 
Цигулката му с щрих орисан

изплака октомврийски строфи. 


Напролет в схлупената къща       
и в соковете на върбата   
навярно любовта се връща            
със светлините на дъгата. 

Светът – прекрасен, непокръстен, 
ще се роди по милост Божия.

Пази го, сине мой, нeвръстен.                              
Защото друг е невъзможен.

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??