13 мар. 2020 г., 17:07

Илюзия 

  Аудио чтение
2781 9 12
00:00
01:42

© Мая Нарлиева Все права защищены

ИЛЮЗИЯ

 

Художнико, така и не успя

да нарисуваш светлото ми рамо.

Сега съм у дома. Спокойно спя.

А ти си бил със сянката ми само.

Със нея си говорил цяла нощ.

И с нея си се любил - не със мене.

Художнико, ти никак не си лош,

ала картината ти е студена.

А сянката навярно ще мълчи.

И сигурно ще й хареса много.

Ако това са моите очи -

забравил си да нарисуваш огън.

Забравил си да нарисуваш ден.

Да, аз разбирам - сянката не свети.

Ала защо я припознаваш в мен.

Приличаш ми на всичките поети,

които ме измислят в някой стих.

И запомни, преди да кажа сбогом -

на теб и на поетите простих.

 

На сянката, художнико, не мога!

 

Автор: Камелия Кондова

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??