4 янв. 2020 г., 19:32

Посока 

  Аудио чтение » Чтение - поэзия
4248 12 21
00:00
02:53

© Мая Нарлиева Все права защищены

ПОСОКА

 

Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе.
Чаках чудо да стане.
Но не би!
Не и не!
Този кораб го стягах като Ноев ковчег,
сам-сама си го дялах посред зима и пек.
„Ще потъне нормално…” - чувах вътрешен глас.
Дръзка бях и нахална, и съвсем без компас
всъщност вече пътувах - господ знай накъде,
нито виждах, ни чувах - без платна и въже.
Както гледах под вежди - тъй от всички страни
заприижда надежда на вълни, на вълни…
Плисна буря на радост, връхлятя ме за миг
и косата ми стана като мокър камшик,
от праха във очите се изтече сълза,
наедрявала скрито като семе в бразда.
Дъжд изми битието до последния ден
и тогава потърсих пак човека до мен,
а човекът си беше цяла вечност все там -
даже дума не рече - беше тих като храм.
Беше тръгнал със мен сред открито море,
за изпът ми приготвил котва, кръст и сърце.
Мисля - можем спокойно да потънем сега.
Или може да стигнем оня край на света.

 

Автор: Галена Воротинцева

Музика: Ричард Клайдерман - "Носталгия"

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??