Арс
1 результат
Очите, спирали да търсят нежността...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!
Нозете и - разкрили прелестта, ...
Защото в боя няма нежност — Кай?!
Ръцете ни - отхвърлят любовта,
когато в битка липсва пристан — Герда?!
Нозете и - разкрили прелестта, ...
16
В сърцето ми Си!
Нося Те отвътре,
като червена глътка,
пълна с благодат.
И отливи, ...
Нося Те отвътре,
като червена глътка,
пълна с благодат.
И отливи, ...
191
1
Повиках!
На помощ аз вятъра див,
да брули, неправедни клони!
Болеше, но беше въпиещ триптих,
голяма първична тревога! ...
На помощ аз вятъра див,
да брули, неправедни клони!
Болеше, но беше въпиещ триптих,
голяма първична тревога! ...
163
1
До кофите за смет, кротко си лежаха чифт стари, износени обувки. Изгледът им бе такъв, та човек спокойно би помислил, че са ветерани, преживели всичките световни войни!
– Все още са чифт, даже са с връзките си, живели са винаги заедно, дори на бунището отново са двойка!
– Някога стопанинът ги лъскаш ...
– Все още са чифт, даже са с връзките си, живели са винаги заедно, дори на бунището отново са двойка!
– Някога стопанинът ги лъскаш ...
173
1
Ако някой ден чуете някоя песен от мене,
кажете си, даде момчето, каквото можа.
Ако някой ден кажат ви, беше зависим,
не вярвайте, бях композитор,
в сърцето и в свойта душа! ...
кажете си, даде момчето, каквото можа.
Ако някой ден кажат ви, беше зависим,
не вярвайте, бях композитор,
в сърцето и в свойта душа! ...
150
432
1
Какво е гордостта, а какво е суетата? Какъв е погледът, когато имаш... и какъв е погледът, когато нямаш? Когато човек е гладен, не е ли готов да нареже някоя подметка, не е ли готов да сдъвче гума само, за да почувства, че се храни?! Когато човек е зверски гладен, не се ли пресрамва да яде от хранат ...
280
4
2
Не знам, как някой може да си позволи да постави по-високо от човешкия живот парите, колите, къщите, земите...!? Непонятно ми е, как тия бездушни руини могат да струват повече от една душа или едно сърце!? Колко трябва да си оскотял, за да престъпиш границите на собствената си съвест, да се самоосъд ...
168
Не искам нищо, освен поглед с разбиране.
Не чакам нищо, освен любов за умиране.
Не търся нищо, само Господ за намиране.
Не прося нищо, освен истина за сливане.
Ти си беглецът, аз съм камата, ...
Не чакам нищо, освен любов за умиране.
Не търся нищо, само Господ за намиране.
Не прося нищо, освен истина за сливане.
Ти си беглецът, аз съм камата, ...
144
Ти беше, не се крий зад велурената си самота, кларковете не са красиви вече, виж някога... когато захарните петлета конкурираха ябълките на клечка и трамваите се клатеха, като чували с картофи, щастието беше някак естествено, като балканче с момиче стъпило на багажника или като японската камбана от ...
149
Можеш ли да влезеш в мойта кожа,
от седем извора вода да донесеш?
Можеш ли да разгадаеш мойта сила,
от где ида и защо към теб летя?
Можеш ли да полетиш със мене над орлите, ...
от седем извора вода да донесеш?
Можеш ли да разгадаеш мойта сила,
от где ида и защо към теб летя?
Можеш ли да полетиш със мене над орлите, ...
377
3
581
1
6
Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
168
1
1
Ноември, ли бе Май?
И Май, ли бе Ноември?
Прибирам се от плен,
с бутилка – „Здрави Нерви“!
Залитам, но мълча, ...
И Май, ли бе Ноември?
Прибирам се от плен,
с бутилка – „Здрави Нерви“!
Залитам, но мълча, ...
141
Морето, буйното притихна,
гората девствена открих,
небетно – необятното обгърнах,
и от степта за Теб откъснах стих...
За теб Исусе, във вертепа, ...
гората девствена открих,
небетно – необятното обгърнах,
и от степта за Теб откъснах стих...
За теб Исусе, във вертепа, ...
152
Обикнах дрипите и полетях над себе си,
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност, ...
а силуетите са недокоснати цветя.
Как безутешно е да искам повече,
но искам! И какво от това?
И някой пише с нежност, ...
202
1
Ранихме се…!
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено… ...
О, две строшихме стъклениците.
Създададохме си привидения,
от земни спомени...
Безжалостно ни стана и безветрено… ...
339
Изядох цяла запетая – погълнах я, като мезе…
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.
И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой. ...
Не ми приседна – да се знае,
бе враг на бойното поле.
И знаци – хакнати: ордьоври и гарнитури в ред безброй.
И препинателни шедьоври – и всякакви слънца от сой. ...
147
1
Когато ми е тъжно, оставям се в тъгата,
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно, ...
не слушам като казват: „за теб е веселбата“!
Насила не се смея, не мога – и не искам!
Но мога и да пея – дори сълзи да плискам!
Когато ми е весло, се смея тъй спонтанно, ...
166
1
Един човек, от ситен век,
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк, ...
навлязъл бурно във тайга…
Над снежен пек и смешен лек,
над широтата на деня…
Седял така и пиел шейк, ...
498
2
Тук честните не ги обичат,
те някак неудобни са, нали?
И други има дето ги обличат,
със ордени, медали и значки.
Обличат ги, за принос към мамона, ...
те някак неудобни са, нали?
И други има дето ги обличат,
със ордени, медали и значки.
Обличат ги, за принос към мамона, ...
427
Ти си прекрасна мила,
очите ти са прости истини,
ръцете ти са нежни и грациозни,
изваяна си от изкусен майстор!
И твоето утро е различно, ...
очите ти са прости истини,
ръцете ти са нежни и грациозни,
изваяна си от изкусен майстор!
И твоето утро е различно, ...
215
Записах името си на стъклото,
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше, ...
и после го изтрих с ръка,
за някои е безсмислено защото,
са нямали небесни имена.
Записах това, което нявга беше, ...
374
2
4
664
2
7
Моята любов е тайна вечна,
Тя с мен е – отпреди смъртта…
Моята любов е скрита нежност…
За двама обич – отделена от вина!
Моята любов! е ясно слънце! ...
Тя с мен е – отпреди смъртта…
Моята любов е скрита нежност…
За двама обич – отделена от вина!
Моята любов! е ясно слънце! ...
223
1
Защо ме гледаш ти така,
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!
Нали – от моето сърце, ...
усърдно-грозно, чак космато?
Нали от моята душа,
до вчера пиеше безплата?!
Нали – от моето сърце, ...
187
1
750
4
2
Без глас той вика истинно,
а тя приглася му без глас:
– допълват се!
Красиви лебеди,
тъй ведри и усмихнати. ...
а тя приглася му без глас:
– допълват се!
Красиви лебеди,
тъй ведри и усмихнати. ...
408
4
2
Нощ… Тъмнина…
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
Свещица гасне зад пердетата,
и стар копнеж по светлина,
довява ден – отекващ в ехото…
Един Гаврош на свобода, ...
214
1
710
1
708
1
745
2
2
Събудих се отново весел,
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
отново пиян от ветрове,
звездите ме понасят с песен,
към бъдещите светове.
Посрещах птици най-хвъркати, ...
320
4
2
798
2
2
Красива си – със вечност си,
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да! ...
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да! ...
323
1
1
Светът се събуди, разтърка очи,
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега, ...
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега, ...
273
1
Усетих, че омразата я има — така реална е и любовта.
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен… ...
Усетих, как отровата и сива, се влачи над сериозността…
Усетих я… със всичко в нея – как иска да убива, всеки ден!
Но не да победи, а да отнема… От силата…!
От радостта… От теб… От мен… ...
272
1
2
547
1
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
750
2
9
731
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
