johnson
76 результатов
На С. Г.
Някой ден... щом се ти събудиш
от другата страна преминал,
и като сламка се пречупиш -
познай... Животът ти е кимнал... ...
  112 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  183 
Ти си нежната причина
от щастливо следствие.
Двете страни на еднаква монета,
хвърлена от ръката съдбовна.
Внезапен миг, ...
  115 
Помня улицата стръмна,
въздухът от век застинал,
църквичката ниска, тъмна -
Господ ли от тук е минал?
И солта по калдъръма, ...
  611 
Сега си наблизо,
а после... някъде там,
след време -
далече навярно,
просто... не тук. ...
  97 
Аз съм Христос, Аллах или Буда,
Богът еврейски и гроба,
тихата скръб над майката луда
в Църква или Синагога.
Кръвта на Голан съм и Газа, ...
  185 
Като бесен взорът ми падна
на гроб и куче, превито
от мъка по някой "откраднат",
и свещи слепи сред жито.
Ръка протегнах - да галя, ...
  153 
Като осколки на граната
в барутен погреб, разпилени,
далеч политнаха децата,
от изгрев тъжен заслепени.
И кухо дрънкат бели мощи, ...
  181 
Обичам вкуса ти Боже,
за бяло, ефирно и пролет.
За трепет, ласка и ложе
в интимен и шеметен полет!
За цялост, хармония, космос ...
  138 
И да можех, не бих изтрил паметта
от ръцете ти, ласки дарявали,
от нозете, затичани с лудостта,
от очите ти, страстно изгаряли!
Всяка сутрин не мога, любима, ...
  161 
Връщам се при тебе село,
както връщам се при мама!
Тук сърцето бие смело
сред поля и хора, в храма -
там свещица палнах първа, ...
  626 
Денят премигна, клепка спусна,
щурец настрои късна струна,
пчела във кошер там се гушна,
сънят след малко я целуна!
Любима, твойта кожа лунна ...
  391 
Коридорът мрачен мигновено грейна
и край мене мина лека фея,
със очите си изящни, чудодейна
сред цъфтежа див на орхидея!
В косите й - градина Божия! ...
  160 
Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна!
Дръзнах да взривя кръвта ти, ...
  626 
Бях буйно, добро момче,
търкалящо нощите свои
по стръмен път и небе,
след остри, етични завои -
към "Дон Кихот", и "Мондего", ...
  254 
Как сладко си бърчиш нослето,
щом слънцето сутрин го милва.
Как вятърът клати пердето,
а зайчето блесва, намигва.
Водопадни се стичат косите ...
  263 
Днес ще закуся със себе си,
стръвно плътта ще разкъсам,
в клетка от кости нащърбени,
вие душата в покруса.
Увълчи се "стадото" вече ...
  261 
Сърби го пръста на спусъка -
сърцето й взел е на мушка,
възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цвете потъпка.
Отекна изстрел, кошута ...
  225 
Как тя играе на площадка детска,
със кукла тъжна без едно краче?
И само статуята - бяла мечка,
я вижда - трепва каменно сърце.
Сред танкове, огньове, черен дим, ...
  266 
Със вятър и куче са трима
на "сцена" с печални декори,
играят безспир пантомима
и никой със Бога не спори.
Те знаят: антрактът е преход ...
  278 
Ти - силният, така отслабен
пред всичко, което не виждаш,
но чуващ гласа си - уплашен,
от злото когато приижда,
то трови душата ти бавно, ...
  369 
Прати им, Боже, лошо време,
мъгли на хоризонта им прати,
ездачи са, безумно племе,
коне железни, въздухът трепти!
И дай ми мъдрост да не съдя ...
  324 
Егоизмът отвътре мъртви ни прави,
и слепи, за болката чужда,
и за мръсната дреха на съвестта ни,
за честта, която събужда.
Не разбрахме същността на бедата ...
  416 
Спечелих вселенското тото -
любима и чудно дете,
аз - неудачник без мото,
удавник със сламка в ръце.
Спечели безумецът в мене ...
  681 
* * *
Не харесвам тъмните пердета
зад прозорците с изгреви диви,
със спектакли птичи във дървета,
листопадите в есенни рими. ...
  558 
Улицата майка е на братче
и сестриче, хванати са за ръце.
Всяка сутрин дава им коматче
хляб и зайче с плюшено добро сърце.
Стъпки малки пак ситнят ...
  484 
Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен! ...
  730 
Нощта е блудница красива,
коси от вятър в плитки свила,
така загадъчна и дива -
змия е тя - по змийски мила!
Завлече ме в гнездо на сенки, ...
  848 
Този облак не вещае дъжд,
даже сянка той не прави,
виснал дрипав,... изведнъж
да отмине - позабрави.
И крача аз, а той над мен - ...
  395 
О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!
Ти радост запали за двама, ...
  489 
Оказва се, че нужно е на Бог,
дяволът да го замерва с камък
в избистрени води, като залог
за върховния закон и данък,
който плащам със кървави монети, ...
  316 
Как прелестно спускаш клепачи.
Ресници - завеса на сцена.
Вдигаш ги с трепет и ето -
разкриваш ми цяла Вселена!!!
И тръпнеш във моите длани, ...
  645 
Чиста пролет, поглед честен,
ниско слънце нежно грее.
В клони зрее майски кестен,
вятър скита, тихо пее.
Облак в нова бяла риза ...
  477 
Подарявам ти ясна пътека
със надежда и светещи думи,
като бащина тиха опека,
да те пази по тъмните друми.
Дарявам ти мека зора, ...
  628 
Август сложи тъмни очила,
със чадърче стъпи на дъгата,
вятър диво махна със крила,
птица пийна жадно от росата!
Септември с риза на цветя ...
  624 
Срещнах очите - кафяви -
приказен, чист кехлибар,
стихът ми леко забави,
нечакан пролетен дар!
Носле с изящна извивка ...
  414 
Железен е пътят сърдечен,
обрасъл понякога в тръни,
понякога драска обречен
сред гари измамни и тъмни.
Песен е пътя му дълъг, ...
  434 
Дъждът ги събра – бели гълъби
под тихия купол на храма.
Отронени, влюбени жълъди,
прегърнати в нежната гама.
Падна нощ на едри сиви капки, ...
  441 
Гълъб бял… на перваза леден спря
със сребърна мъка в очите чисти,
главица тръсна, човчица допря
в прозореца на мойте сиви мисли.
Долу гълъбица бяла спеше ...
  641 
Не тъгувай, мила, че се поболя,
пред очите твои слънце ще изгрее
и надежда нова ще ти подаря,
но негодно е сърцето в мен, линее.
Под тежест кръвна мъката лежи ...
  407 
Предложения
: ??:??