Mimka80
126 результатов
***
Светът превърна се в бунтовник клет,
светът на съвест каузата изгуби.
Без жал от днес - настръхнал и проклет
сили губи в сметки ежедневно - груби...
Светът достойнството с неверие смени, ...
  177 
Тупнах във скута на тихия ден
/ябълка печена с вкус на канела/.
Беше вкусът ми от вятър смразен -
в полет на мисли съм - дръзка и смела!
Сега съм ухание в брачен чертог. ...
  279 
Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...
Разголвам, чрез рими душата до кости ...
  257 
Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана
завист проблесна във мълния ярка
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...
  264 
Мълчи душата ми, но чувства проговарят
в миговете ни с безмълвност преизпълнени.
Те свой портал на тайнственост отварят -
сакралност, защитена от житейски мълнии...
Защото всяка злободневна случка адски огън е ...
  414 
Заклет непияч съм и вѝно не пия.
Даже не близвам от друг алкохол.
Оставам си трезва, но няма да скрия
под девствен воал своя свян полугол.
Защото страстта за живот го съблече. ...
  321 
Дълго живях във окови омразни,
дълго преглъщах измените мазни,
дълго потъпквах за обич честта си,
дълго отдавах на страсти ума си...
Друга съм вече. О, как ми омръзна!!!... ...
  300 
В тайнственост под було сякаш веди* шетат
(искат да разкъсат властващия мир).
В тъмен миг притулват те над нас небето -
жадни да прикрият този кървав пир.
Глозгаха нощта ни, глозгаха до кости ...
  491 
На старите пътища сложиш ли край,
когато усетиш, че водят към нищото
тогава ще тръгнеш към щастие знай -
то близо е, твое е. Пали огнище...
Отваря вратата и чака те с шал ...
  467 
Господ слиза по въжена стълба
и от нищо чертае ми път.
Пътят малко познат е. Прегърбен
до завой - ускорен кръстопът.
Ако някой ми каже, че мога ...
  917 
***
Измълчаният миг след молитва камбанна издигна
своят изстрадан от ангел небесен разплакан рефрен.
Дали закъснях!? С римите плахи до Бога да стигна
и обич да пръсна в ъглите на мрака си (сив полуден)!?....
Думите мои под свода на черквата малка и тиха ...
  529 
Макът днес увяхва в кървава сълза,
а залезът от мъка есенно изстина.
И от стъбълцето му под бялата бреза
пристигналата вечер свети тъмносиня...
Аз не ще поискам този ален цвят ...
  721 
Днес баба омеси небесният хляб,
а пръстите сръчни в небето звъняха.
Духът ми от болката станал бе слаб,
но тя го завърна под родната стряха
в старо мушкато до гроб да цъфти ...
  472 
В този измислен и пети сезон
сама съм си слънце и буря.
И в гъст до червено озон,
последният въздух обрулвам...
В този измислен и пети сезон ...
  680 
Няма от страх да заплаче Мария до яслата сламена.
В утробата свята все още животът безценен кълнѝ...
Не, тя - болката плачеше скрита в крайпътните камъни.
Влъхва най-стар към Витлеем посоката своя смени...
Бледа очакваше Девата трудният час благославян от Бога ...
  550 
Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира. ...
  772 
***
Смокиново мляко набъбва в гръдта ми.
Кърмачета звездни да храни с мъгли.
Пари в сърцето дълбоко скръбта ми.
Мъка накърмих със клюките зли...
Ала невинни заспиват лъжите. ...
  611  10 
Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание... ...
  498 
Още преследват ме в мрака злините
на ум запленен от коварство нарочно.
Тайно лукавство предрича на дните ми
тъмна прокоба след залез порочен...
Ала септември лиричен спасява ме. ...
  482 
В чаша протяга се август сънливо.
Мърка следобедно в нея отпуснат.
Капка кафе е за устни парливи
още готови по лъч да се спуснат
с бавна лежерност на ласка събудена, ...
  645 
Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени ...
  585 
По ярките стъпки на лято горещо
последните щрихи на август извайвам.
Есен помаха ми (кротко подсеща)
с хлад на премереност свят да омайвам.
В приказни сънища лятно отишла ...
  441 
Когато поиска ме лятото жарко
в лунната вечер да му пристана,
завист проблесна във мълния ярка,
на облак ревнивец направила рана...
В мен се прицели яда си да скрие ...
  522 
Парещо чувство с връх на игла
нежно бродира по мене чрез устни.
Приказни трепети миг издълба
в моето време със обич изкусна...
Още се крия стаила мечти ...
  579 
Колко ли кармин събира залезът на лято бяло,
че от лъч един всемирен пламна чувство отболяло!?
Колко ли лазур прикрива облакът на вятър бурен,
че небето се разкрива в цвете никнало зад бурен!?...
Колко още равно злато ще посяват слънчогледи, ...
  1179  21 
В утробата бяла на дъхава мащерка
плодната тичинка ден ще усмихне.
Тръпне в лазура ѝ зрънцето обич
в топлата длан на пчела да утихне...
Медено зреят по пладне написани ...
  510 
Отровата стеле по пода килим,
плетен от паяци в нощ тъмноока.
Лют и парлив е среднощният дим.
Светят цигарено устни дълбоки...
Смачкани фасове време броят: ...
  377 
Сълзите, поройните няма да спра,
нито за тях на "приятел" ще кажа.
В тихото було на бледа зора,
скрила лицето си грях ще накажа
с ясният изгрев над златни коси, ...
  490 
Някога нотите дръзнали в песен
нови акорди в рефрени да ваят.
Счупили струна на трепети. Лесно е...
с чувства смирени до смърт да играят.
Някъде в тъмното птица проплака. ...
  473 
Ти ли ми даде от вярата нафорна,
хляба раздала на гладните лебеди!?...
Ти ли ме водиш до точките опорни
всяка неделя, чрез нашите обеди!?
Ти ли посяваш ми в мислите истини ...
  496 
Русалски пристъпвам по тайни пътеки,
плаща наметнала - сенки безмерни.
Готви Пилата присъди нелеки.
Кръст да кове в полумрак е наченал...
Мами духа ми по ангелски благо ...
  468 
Целят се догми човешки
срещу ми - мишена добра.
Стрелят от упор по грешки,
със завист и злоба, с вина...
Чупят крилете забрани ...
  478 
Капчици по кожата танцуват,
светещи по непорочна плът.
Устни жадни ги целуват,
пият страст и дирят път…
Коси събират прах по пода, ...
  525 
Златно-кехлибарен поглед -
есен топла в синьо лято
и зеници – пъстър полет,
юг очакващ птиче ято…
Кожа – лилия прекрасна ...
  462 
В моята красива самота
имам си минути радост.
Нежност ражда любовта
в буйната ми бяла младост.
В моята красива самота ...
  452 
Русалките танцуват на брега –
вятърът в косите им играе.
Ножо́вете под боси стъпала
раните нанасят и нехаят...
Русалките обичат без вина – ...
  503 
Пусни сърцето ми на свобода!
Пусни ръката ми завинаги!
Изтривай всяка пареща следа
по неугасващите спомени.
Дай капана на желанията – ...
  577 
До край ще те пиша, любов,
щом диша животът у мене!
До крайният час - благослов,
белязал мечти споделени...
Докрай ще се връщам във рай ...
  490 
Бездънните ями на горест горчива
поглъщат искрата на звездна любов.
Но аз съм голяма и чувствам те жива
написах те, Обич, в ред – Благослов...
Разбивам клишета, мечтая красиво, ...
  502 
Арфата на спомен скъсан,
докосната от пръст нечист
млъква в залез тъжно - късен,
изтрил акорда ѝ лъчист...
Захвърлена небрежно настрани, ...
  448 
Предложения
: ??:??