Скитницa
275 результатов
Тихо стъпвам. Влизам на пръсти.
Искам нежно да те докосна.
Ти си същият. Не задаваш въпроси.
Аз съм онази- сложната.
Тъжен заспиваш. С болка в очите. ...
  493  15 
Поскърцват дъските на старата шхуна,
пречупени мачти, полюшват вълните.
Не помни… Колко ли време измина?
Спомени плачат. Платна са очите.
Беше млада. Беше дива, безумна, ...
  693  17 
Знаеш ли защо е така? Защото…
Някой преди време е разграбил душите ни
и сега сме раними до болка.
Търсим нежност, внимание в дните ни,
до безкрай се препъваме в невъзможното. ...
  653  12 
Отново ще се връщам във съня ти.
Ще ровиш с пръсти в моите коси,
а те ще се пилеят като злато.
Сърцето с всеки удар ще боли.
И ще прегръщаш мрака вместо мен. ...
  630  17 
Прегърнах те…
и нежно те притиснах до сърцето си.
Помилва ме…
и вплете във косите ми ръцете си.
Докоснах те… ...
  1079  21 
  1161  13 
Под твоите рани, ноемврийски е дъжд.
В тях като сол, любовта е изгаряща.
Под твоите рани, животът кама е и нож.
Звезда и надежда, в тъмата изгряващи.
Под твоите рани, е купчина камъни. ...
  360 
По нощите ти ходя. До разсъмване.
Намирам сребърни луни в очите ти.
И стон от страст. Едно възкръсване.
Събудило копнежа на звездите.
По утрото ти чакам. Да прогледнеш. ...
  919  13 
Ще ти дам мечтите си на заем.
Но само на заем. После ми ги върни.
Под луната притихнали да мечтаем
неуморно как свирят щурци.
В мечтите ми любов ще откриеш ...
  993  14 
Изнизват се задъхани дните ни
и забравяме често за себе си.
Забравяме любовта в душите ни,
като лодки на кея отседнали.
Забързан светът ни е враг. ...
  436  17 
Отново крача в дъжда…
по разбитите улици на живота си.
Между делниците търся межда-
повярвала, че мога да плувам и в локвите.
Отново крача в дъжда… ...
  395  15 
Страннико,
Виждаш ли Октомври?
Спрял се е пред моята врата.
Потропва. Иска да го пусна. И да влезе.
Да остави есен в моята душа. ...
  719  29 
Изгубих се по залезите мокри
с танцуващите есенни листа.
Подгизнало небето се промъкна
в загадъчните тайни на нощта.
Вятъра студен да ме втъче реши ...
  348  16 
Изморени чадъри
прибрали мокри криле,
тъмни сенки, срещу вятъра онемели,
до есенно тъжно море.
Пясъкът стене под дъжд непослушен ...
  1071 
Не затваряй очи,
нека аз първа заспя.
Погледай ме.
Помълчи.
Тихо докосни ми съня. ...
  305 
Есента те довя, като златно листо
и те вплете в косите ми буйни.
Вятър тихо запя и не зная защо,
но затупка сърцето ми лудо!
Пожълтелият лист, с есенен щрих ...
  781  15 
Има още много да се учи,
глутницата чужди не приема.
Даже да е вярно куче,
място там, не може да заема.
Алфа- мъжки е водача, ...
  342  15 
Дърво ли съм,
дълбоко спуснало в земята корени?
А есен е и пъстра вече е премяната.
Дърво, с ръце протягащи се клони,
небето да достигна, необятното. ...
  852  14 
Когато ме прегърне твоето- Обичам те!
Ще се разпилея като бездомна есен.
Ще се родя от вятъра, ще съм наричане,
като изгубена светулка в сняг и преспи.
Ще събличам чувствата си до премръзване, ...
  555  12 
  1544  10  21 
  1618  12 
Като кротък дивеч полегнал в краката,
времето се спря до мен и зачака.
Вятърни мелници посичат стеблата му,
есента листи изви и горко заплака.
Този вятър се влюби в тръстиката, ...
  438  20 
Не може да си тръгне лятото!
Не може! Хей така, да ме забрави!
Сега събрах си в шепи златото
на новите любови. И на стари.
Не може гръб да ми обърне. ...
  399  20 
Запази ми, малко слънце в джоба,
иде есен с прегорели листа.
Малко слънце, без което не мога,
с късче синьо небе за мечта.
Запази ми, от крайморският бриз, ...
  698  18 
Изоставена гара.
Изоставени влакове.
Животът все бяга,
тръгнал нанякъде.
С кърпичка ми помаха ...
  487  17 
Когато си мислиш, че умираш без мен
затвори очи, аз мислено те обичам.
И си мислиш, че съм слънцето в твоя ден.
Не, не съм! На изгрева малко приличам.
Когато затвориш очи и влизам в твоя сън ...
  391 
Едно море. И пристан.
И чайка с тъжния си крясък.
Лятото си тръгва и записва…
Следите ми останали във пясъка.
Едно мохито. Изгрев. ...
  408  11 
Танцувам! Да! Танцувам там, на покрива,
където други няма.
Сама танцувам и прегръщам порива
на илюзорен сън - измама.
Под онзи свод, обсипан с хиляди звезди, ...
  371  13 
Редя и пренареждам…
Оживяват вещите в ръцете ми.
Мислите ми тънка прежда,
редят се в спомени изплетени.
Заключил скринът свойта тайна, ...
  914  11  26 
Прегърнах вятъра след теб останал.
Рисувах чайки в дъждовното небе.
А капките, стъклото ми омаяли,
са морз почукващ по самотното сърце.
Сега лудувам с него. С вятъра. ...
  532  16 
Душата ми е храм! Събирам болка!
Всичко неизказано си трупам и мълча.
Камбаната ми стене, бие на тревога!
И пак виновна съм! Виновна, без вина!
Затварям храма тъжен и се свивам. ...
  715  13 
Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна, ...
  414  11 
Отново съм различната,
изгубила се в нищото.
Душата ми себичната,
поглежда към Всевишния.
И търси се в стрелките ...
  352  11 
Приказка за лека нощ ще ти разкажа.
Приказка за други времена.
Ще бъда малката Шехерезада,
приседнала пред теб на колена.
И знам, че тази приказка е чудна, ...
  396  10 
По залез, небето е посипано с рубини,
слънцето в очите ти е спряло.
И лятото е с дъх на сладко от смокини,
а устните ти, аромата им събрало.
В безкрайната им топлина се губя, ...
  406 
Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  1950  15  42 
Видях я, онази луна…
блестяща, нежна и бяла.
Ръцете ми в твоите спря,
в небето синьо изгряла.
По нея, сякаш сняг навалял ...
  401  12 
Щурците събраха всички парчета от скъсани ноти.
Петолиние начертаха по прашният път през полето.
От лунни лъчи, опънаха струни за цигулките нови,
с мелодия чудна, покориха звездите в небето.
Малки бисерни капки роса заблестяха в тревата ...
  740  29 
Аз съм онази, която влиза в нощта ти
с плахи стъпки на млада кошута.
С влажен поглед, докосвам душата ти,
като песен, в нощта ти дочута.
Аз съм онази, която влиза в съня ти ...
  453  17 
Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди. ...
  318  18 
Предложения
: ??:??