Скитницa
275 результатов
Не излизай! Навън е студено
и е зима на няколко минуса.
Остани си на топло при мене,
до тихия пламък в камината.
Не излизай! Топлината е тук. ...
  1984  23  45 
Плахо поднасяш чашата към устните си,
недопита….наполовина.
За жадна глътка.
И отпи.
Пи от мен на бавни глътки. ...
  680  14 
  812  18 
Пак съм тук! Кънти от тишина.
Всяко ъгълче изплетено е в прежда.
Събирам тихо свойта шепа прах.
Оставих на прага една надежда.
Трохи редя по бащина трапеза, ...
  518  10  28 
Разказвай ми сега за любовта,
притихнала до теб те слушам
и всяка топла нотка на гласа
е вятър в клони непослушен.
Разказвай ми, за песен на щурче, ...
  343  11  14 
  933  18 
Узрели нощи в дланите ми спят.
И тръгвам. Бързам да догоня,
останали парчета от изгубен свят…
Сглобявам пъзел. Изковавам броня.
Пречиствам се. Сълзи валят. ...
  830  20 
Завих се с мислите ти тази нощ.
А те по мен пълзяха с много нежност.
Сетивата ми крещят. Ухание на мъж.
Даряват устните ти мека щедрост.
В лицето си усещам топлия ти дъх ...
  880  13 
Видя ли я?
В съня ти пак дойде.
И боса ходи по нощното небе.
Въпросите защо са?
Като изгубено дете, ...
  937  20 
Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко, ...
  746  18 
Когато отново прогледнеш,
дали ще съм същата?
Изгубила себе си, търсейки пътя.
Когато отново ръцете ти чувстват
и ме прегръщаш, ...
  446  12 
В моят храм се влиза на пръсти.
Не се моли! Икона не съм!
Забранявам! Недей да се кръстиш!
По-добре остани си отвън.
Моят храм е поруган и ограбен. ...
  806  15 
Толкова тишина си прибрахме
…беше забравена между нас.
Скрита беше в дъждовните капки,
затворена в мъртъв компас.
Останала плаха се свила ...
  461  15 
Не се плаши. Виж аз съм тук.
Ръцете ми за теб са всяка вечер.
Усмихнат си и сякаш друг,
докосваш с нежността на цвете.
Не се плаши. А погледни. ...
  262  13 
Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси, ...
  380  13 
По вятъра дойде
като белязан от въздишка стих.
Протегна двете си ръце
мил, кротък, весел, закачлив.
Поиска да ме видиш, ...
  312 
С душата си недей да спориш,
за нея грешната си ти.
С теб райските врати да си отвори,
тя иска - праведна да си.
За нея няма чувства и копнежи. ...
  238 
Изтърка подметките. Премина по пътя.
Вече си с боси крака.
А беше ни трудно. Вървяхме по хълма
и гонехме всяка мечта.
Звездите изгаряхме. Страхувах се в тъмното, ...
  567  19 
Страннико, поспри
Страннико, поспри и се огледай,
далеко още е до зимата.
Не бързай да достигнеш залеза,
до него има още много изгреви. ...
  343  15 
Нима капчука е кодирал думите
и с морз потропва по паважа?
Нима са негови заслугите,
че думичка не мога да ти кажа?
Виновно ли е слънцето, че облака ...
  1162  14 
Самотна нощ и спряло време…
Стрелките режат на парчета тишина.
Усмивка няма откъде да вземе,
една забравена, измръзнала душа.
Самотна нощ, косите си развяла, ...
  443  13 
Дядо Коледа, здравей!
Пише ти едно момче.
Амиии… казвам се Андрей
и послушно съм дете.
Всички мислят, че съм беладжия, ...
  1087  20 
Четеш по мен…
И сякаш съм любимата ти книга.
В очите ми откриваш паднали звезди.
И пожелаваш, вечно да ме има,
да бъда в нощите, в самотните ти дни. ...
  949  14 
Страннико…
Страннико, здравей!
С очи от слънчеви лъчи,
без да знаеш как, къде,
душата ми изгубена откри. ...
  408 
На миналото в дните пак се връщам,
вървя по стъпките на моите деди.
Душа́ вините. Детето в мен прегръщам.
От спомени, сърцето стяга и боли.
Времето превърнало е всичко в леден прах. ...
  424 
Ноември ме прегърна с хризантеми,
набра ми най-красивия букет,
с мириса на сняг, на зимно време,
с нов пейзаж и с нов сюжет.
Наивен и смълчан ме гушна, ...
  819 
А той, светът, в очите ти се спря
и в тях видях се тъй красива.
Художник си и нарисува ми дъга,
прегърната от багрите заспивам.
Рисуваш с думи, бавно и горещо, ...
  1821  14  38 
Нима за мен времето изгубено е спряло?
По пътища различни се дави мокра есента.
Нима е пак без пет? Сърце, от болка изтъкано,
изгуби се на локвите по мократа следа.
И в лабиринт от сенки, от студ и от мъгла, ...
  309  10 
Някой ден, животът ще се промени,
тогава ще откриеш вярната посока.
Преминал през изкачването на скали,
приведен, носил кръст до своята Голгота.
Някой ден, ще видиш, колко си различен, ...
  532  19 
Отворих прозореца.
Ти си вятър... нахлу,
погали с разбиране раменете ми.
Една цигулка запя.
Сякаш стене, но чу, ...
  465  11 
Пак си тук.
А вън вали.
Косите ти са с дъх на есен.
Стъпки в мрака.
Мокро е, нали? ...
  312  13 
Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя, ...
  644  23 
Когато се изгубя някъде из есента,
в‘ вихрушка от листа и цветни багри
и зъзна някъде с чадър от листопад,
очаквам с трепет топлите ти длани.
Когато слънцето зад облаци се скрие, ...
  673  18 
Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха, ...
  505 
Отново е утро… и пак е септември…
аромат ми наливаш в чаша кафе.
Ръцете ти топли и толкова верни…
Чуваш ли? Още пее лятно щурче.
А вече е есен, дори във очите ни… ...
  509  13 
Предложения
: ??:??