SvetoslavVasilev
123 результатов
Корпусът е форма. Нищо повече от една куха и празна форма, каза си той и погледна към него.
Нямаше какво друго да се направи.
Благо извади ракията от очукания хладилник и наля във водната чаша до половината. Вдигна чашата и отпи.
Как ли не го беше мислил, но накрая разбра, че друг начин нямаше.
Кога ...
  105 
На абитуриентската бяхме само момчета. Отидох със старата Шкода. Нямах гадже.
На сутринта хванах първата кометата за Бургас и се качих на м/к „Елена“ за стажантският ми рейс.
Бях на долният канижел, естествено по двама в кабина, аз и един моторист, който беше в нощната вахта. Филистрина половината в ...
  133 
Чуваш ли? Някой пее, каза той, и се загърна още по нагоре с одеялото, почти до наболата му бяла брада, така както си седеше на инвалидната количка, и наддаде ухо към улицата.
След ненормалното затопляне през последните дни, сега времето беше твърде свежо, даже студено.
Заслушах се. Наистина някой пе ...
  104 
Той долови шумът, който му напомняше на нещо, не можа да определи точно на какво, но не беше оня постоянен звук в главата му.
Не бяха камбаните.
Това не беше свиренето в ушите, както казваха докторите, а отзвук от камбаните, които той чуваше и знаеше че те се люлееха там някъде на полусрутените си к ...
  154 
Маноло е стар и самотен каубой.
Откакто порасна и излезе от къщата на майка си, кога беше това, отдавна, много отдавна, блатото беше неговият дом.
Имаше две кучета и котка, но пумите я отнесоха, и сега си беше сам на себе си, и по вечерите говореше с Касандра, така се казваше кобилата, която му се н ...
  169 
Той слезе на гарата понеже пръстта наоколо беше червена като залез, и това му хареса.
Беше задушно, но нямаше да вали, защото облаци нямаше никакви.
Сега, при случващият се истинският залез всичко беше червено – той, влакът, кондуктора, провесил глава през прозореца, и разтеглил уморена усмивка, стр ...
  156 
Тъмно и студено е.
Във вечери като тази няма много какво да правиш, освен да слушаш Караконджула дето търкаля гюлето на тавана от единия до другия му край.
Какво беше това нещо, дето го търкаляше не беше ясно, но приличаше сякаш някой търкаляше гюле, бавно и на пресекулки.
За това как се казваше, ра ...
  147 
Тази вечер той заспа малко след като си легна, и разбра, че беше преминал вододела на времето, в което не можеше да спи.
В безсънните нощи, когато свиваш очите, а те пак се отварят, и щеш, не щеш главата ти става центрофуга в която се въртят всякакви мисли, но най-вече глупави и никому ненужни, той ...
  184 
Черното куче, беше кафяво, но от това разстояние изглеждаше черно, може би защото беше мокро и караше козината му да лъщи в тъмен оттенък.
То гледаше тъжно. Такава си му беше физиономията. Един път не видях да се усмихне.
Около него се носеше миризма на мокро куче.
Миришеше на стара ръждясала ламари ...
  208 
Двадесет и първи март 2023 година.
Денят трябва да е сравнително топъл, с преобладаваща облачност, но без особени валежи, или пък ако ги има, то те ще са само на места, и краткотрайни. Влажност 80 процента, каквото и ще да рече това, и ветрове от север, североизток със сила до 10 метра в секунда. Ня ...
  218 
Сънищата са странна работа.
Снощи например сънувах Боб Дилън.
Първо се целехме със снежни топки на улицата с някакви диванета, които не познавах, а после гледам самият той се задава по една улица, и върви право към мене, в моята посока. Познах го.
Гледам го аз и му викам:
-Здрасти Боб! ...
  226 
Летенето със самолет, за разлика от другите хора ме изпълва със самота.
Хората пътешестват, радостни че тръгват на някъде, а пък аз погледна ли летището от горе, това малко парче земя, и ми става самотно.
Може би защото разбирам, че всяко едно място, колкото и хубаво да е, или обратното – лошо, въпр ...
  150 
Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...
  151 
Правим добрини, защото знаем че отвътре сме си злобни.
Трупаме богатство, защото знаем че сме бедни.
Говорим много и красиво, защото знаем че нямаме какво да кажем.
И това е всичко.
Както казват, суета на суетите. ...
  233 
Това място беше проклето. Проклета беше тая земя. Гледаш ли я добре, ще ти народи, но оставиш ли я за малко, само магарешки тръни и бурени ще тръгнат по нея, не можеш я позна.
За всичко труд се искаше. И две ръце.
А като се огледаш, не че нещо кой знае какво имаше насреща.
Къщата малка, вече стара. ...
  256 
Струваше му се, че пак беше подредил света.
Той много пъти го беше подреждал, а после всичко пак се разпадаше.
Затова след толкова опити да прескочи завесата на времето той се умори и се отказа.
Знеше, че няма как да стане.
Не можеш просто така да прескочиш всички неприятности и ограничения, вярвани ...
  334 
Хоризонтът на морето се простира надлъж и нашир и внушава чувството за безбрежност като го погледнеш, но ти знаеш - това чувство е погрешно, защото нашето море, това дето ми е пред очите, е едно затворено море.
То може и да е кротко, и да е бурно, и да примамва, и да убива. Като всяко едно друго мор ...
  364 
Ах, как само скърцат портите на Ада, настръхваш целия от този звук.
Напомня ми по нещо на стара манастирска порта, и ти си знаеш - няма вече връщане назад.
И вътре пак ще бъдеш със старите познати, със тия стари небръснати лица.
Ще пийте сутрин бира, и карти ще играете, защото няма ни единствен безг ...
  160 
Аз обичам да съм несретник.
Обичам не всичко да ми е наред, защото когато всичко ми е наред започвам да се чувствам като ненужен боклук, и ми се затъпява съществуването.
Обичам да живея в нормална къща с малки пукнатини по стените, появили се от нормално слягане, както казват старите майстори.
Свикн ...
  302 
Мария беше подпряла глава на тезгяха на месарският магазин, точно под надписа „От прасето до мезето“, и гледаше хората по улицата.
От време на време виждаше и своето лице в отражението на стъклото, и то все повече и заприличваше на свинска глава, като тия, наредени на щанда.
Ужас, каза си тя. Всичко ...
  255 
Всеки си има собствено верую, спрямо което живее.
Всеки си го изгражда това верую според себе си, и си поставя рамките на това което може, и което не може.
Това е истинската религия на човека.
А тая външната е само мода. Всякакъв можеш да се пишеш, ама какъв си отвътре – само ти си знаеш.
А истината ...
  615  10 
Всред лилави цветя търся спасение
Някъде там в средата на лятото.
Някъде там в неосъзнатото щастие.
Някъде там сред жита и поляни.
Днес е отново средата на лятото. ...
  281 
Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...
  409 
Щорите в стаята бяха спуснати, но въпреки това светлината проникваше и хвърляше отражения по стените.
Той беше легнал в леглото, гледаше сенките и във всяка от тях намираше нещо скрито, било то същество, или пък форма.
Напомнящи му детството когато си намираше такива игри.
Но сега всяка видяна форма ...
  322 
Беше време когато Красьо живееше през три къщи на нашата улица, но от срещуположната страна, и имаше жена и дъщеря.
Жена му беше възкръгличка червенокоска с лунички, къдрава при това, която може би е имала някакъв чар на младини, за да му завърти главата, но явно е било отдавна.
Дъщеря му пък беше в ...
  294 
Ако любовта лекуваше всички щяхме да сме здрави.
Ако омразата убиваше всички да сме мъртви досега.
Оставете тия приказки.
Любов, или омраза - това не са ли само стъпки в снега?
Безпомощност - това е моята сантименталност. ...
  232 
Радвам се за всички мои несбъднати желания.
Не са били за мене.
За всички неосъществени планове,
които след време ми се виждат глупави
и егоистични, и си викам; ...
  596 
Не може всичко да ти е наред.
Не може.
Днес може зъб да се обади, или сърцето нещо да прескочи.
Ще счупиш чаша, ще се препънеш в спомен.
Не може все да е добре. ...
  248 
Спя спокойно.
Две кучета ме пазят и се спускат лудо подир всеки шум.
Спя спокойно. Доколкото мога,
Защото страхът си е страх.
Спя спокойно. ...
  269 
Диви цветя - подивели
Гледам как цялата поляна е пълна с тях.
Дивеят си на воля.
Шарения до възбог е, и цигания, но нали са диви - така им отива.
И нали са диви, никой няма да ги скъса. ...
  389 
Ще ми каже ли някой как и защо вчера времето спря, и забрави да диша Притаило ухо във смеха на жената, дето мина по малката уличка.
Нашата уличка - крива и грозна, с неумит от памтивека асфалт, времето ахна щом зърна жената да идва, а любопитните хора заизвиваха врат.
Мъжете се вчесаха, извадиха гре ...
  217 
Отивам на лозето, а там майка навън пържи риба.
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...
  226 
Изчистих къщата, и двора, така оставих всичко.
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...
  222 
Когато падне здрача от небето и се изтрият всичките сълзи.
Ще съблека аз мъртвият поет от мене, и ще го оставя настрани.
Когато ме попитат от къде си, и на къде отиваш ти.
Аз ще отвърна, че от никъде съм вече и знам, че съм за няма на къде.
Оставил настрана неволи, копнежи, болки и тъги. ...
  255 
От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...
  268 
Първият път като видях Паруш в същност видях първо една помпа на пътя. От ония крачните, алуминиева, хубава, голям размер, вече ги няма по магазините, а и да ги има ще са много скъпи.
Пътят за село минава през гора, стара, тъмна, и точно поради това там карам бавно, защото не знам какъв звяр може да ...
  265 
След като роди и третото дете, отново момиченце, Анито заприлича на изсмукана котка, и въобще вече не приличаше на себе си.
Пак си беше хубава, младостта още не я беше напуснала, но децата са си деца, а грижите - грижи.
Всеки си иска своето.
Обяснима развръзка, и естествен процес, както се пееше в е ...
  353 
Дона Матронова, или Матроната, както беше известна в махалата, беше бясна на живота, защото дългоочакваният мечтан принц на който тайно се надяваше, никога не дойде при нея, и така живота който тя и без това усещаше, че поначало нещо си му имаше и беше тотално съсипан.
Дона Матронова седеше по цял д ...
  358 
Той се разхождаше из полята около селото, заедно с двете кастрирани кучета - майка и дъщеря, а слънцето го напичаше, караше го да гледа надолу в тревата и да мисли странни мисли. Често ходеше така, някой път даже с колелото, а кучетата след него. Почти като в детството.
На никой не правеше впечатлен ...
  484 
Асен беше Хасан, но си остави българското име след всичките онези преименувания и връщане на имената.
Не беше турчин, а циганин.
Но с турците минаваше за турчин, с циганите - циганин, а с българите беше българин.
Арменци много, много не познаваше, но ако познаваше сигурно и там щеше да се впише няка ...
  394 
Предложения
: ??:??