Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
16 мая 2024 г., 22:53  

Безпътните най-смели са 

  Поэзия » Философская
143 7 8

Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока
в душата, приютила дрипав стих,
бе сянката ми трижди по-висока
от онзи дом, наужким що градих.

 

Над мен сърца ли залезът гореше?
Дори дима преглътнах без сълзи,
настъпих спомен – писна безутешен.
Извиках му: След мене не пълзи!
По стъпките ми ще расте коприва
за да закрие пътя ми назад...
Безпътна да съм някак ми отива,
безпътните най-смели са. Летят...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разкош, Наде!
  • Благодаря, Красе!
  • Разбрах, но лирическата е дребна, не става за орлица. Благодаря ти!
  • "Птиците умират сами".Цитирам Колийн Маккълоу и нейната литературна сага,която филмираха преди години.
  • И авлигите, Стойчо, и авлигите.
  • "Орлите умират в полет!"
  • Лия!
  • Без път, посоките са много. И границите не важат. Полето необятно , слято е с простора и няма пръст напред, стрелка и път.Единствено копривата е мека, и за постеля става, за тези, на които крилата им кървят. Душите им са светлина в простора, сълзите - извор бистър за жаждата в сърцата.
    Лети,лети! И нека всяка дума,
    която се опитват с кал да прелъстят, проклинат я, разпъват я за рима
    просветва в златно в твоя стихотворен ред. Това е диаманта... Душата - поглежда ни ту палаво дете, ту скрива се в тъгата на жената и в старостта със обич ни зове.
    Наде!
Предложения
: ??:??