Исках да съм друг -
не този сдъвкан крясък.
На равни порции плют
по моста
между двата свята.
Бях роден - със Вик!
Но ето, че пропука
под мен,
и станах тих -
нормално тих.
И скучен.
Станах онзи вял,
шепот равномерен.
За да бъда
"Оцелял!".
Като всички тях...
Умрелите.
А исках да съм друг.
© Кольо Колев Все права защищены