14 июн. 2021 г., 18:51  

Кръстопът 

  Поэзия
977 10 19

Понеже тоя свят е кръстопът,

посоката е само низ от случки.

Души, завити в земната ни плът

се гърчат като прегладняло куче.

На малка топка, свитичко тупти

сърцето по опасните завои.

Когато вярата му се стопи

се влюбва във измислени герои.

Понеже в уравнение висим

и все са срамни нашите задачи,

замазваме честта си с малко грим

а после се разкъсваме да плачем.

И много често мразим се ... почти

и трием се, за да се пренапишем.

Солта по зачервените очи

е старт на разкаянието свише.

Едва ли някога ще разберем

защо и кой , живота ни е писал,

но в изгрева на следващия ден

дано от нас да има малко смисъл.

 

 

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??