Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9775
17 мар. 2022 г., 21:46  

Където… 

  Поэзия
925 8 11

Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,

където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,

където морето не знае, че Господ е плакал,

където душите са чисти, и голи, и светли.

Където ръцете прегръщат, погалват, помагат

и просто не знаят, че свити в юмрук са разруха.

Където тревата е винаги свежа и млада,

и всичките облаци – бели, игриви и пухкави.

Водѝ ме, където светът не познава лъжите,

където не мерят човека по джоб и богатства,

където ще мога да гледам, и гледам в очите

и там да намирам единствено обич и благост.

Водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме, водѝ ме,

защото аз искам от този кошмар да изляза.

Светът да се казва Любов. Любовта да я има,

а ние да вярваме в нея и нея да пазим.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Където...
Dendu89 (Деница Гарелова) Dendu89
Аудио чтение » Чтение - поэзия
  1827  2  10 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??