21 апр. 2019 г., 23:48

Най-любимата ми книжка

2.1K 1 0

Книжке, моя, най-любима,

 теб обичам да чета,

пролет, лято, есен, зима,

все те нося под ръка.

 

Но нали си ми едничка,

в теб обичам да чета,

как една добра сърничка,

е пробудила света.

 

Как е тръгнала по пътя,

към един красив дворец,

но в горичката я срещнал,

стар и белобрад мъдрец.

 

Той ръчички е разперил,

към високото небе,

и сърничката научил,

как от книжка се чете.

 

После малката сърничка,

тръгнала на дълъг път,

следвала една звездичка,

стигнала вълшебен кът.

 

Там намерила двореца,

и един приятел стар,

туй е Благо - скакалеца,

утешавал своя цар:

 

- Няма ли да се намери,

някой царя ми да спре?

Плаче цели три недели,

че не може да чете.

 

      Малката добра сърничка,

  с малко - златно сърчице,

                    почнала да учи царя,

                    как от книжка се чете.

 

Ех, че радост възцарила,

царят вдигнал веселба:

- Чуйте всички, чуйте всички,

вече мога да чета!

 

И от благодарност царят,

щедро я възнаградил,

на сърничката си Сара,

много книжки подарил.

 

Книжке, моя, най-любима,

имам всичко на света,

най-голямото богатство,

да умея да чета.

 

Пролет, лято, есен, зима,

все държа да си до мен,

книжке моя, най-любима,

с теб пораствам всеки ден.

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бодуров Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...