Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
23 мая 2024 г., 20:04

Непомазана 

  Поэзия » Философская
103 2 2

По венеца от тръни нехайно разпръсна,
този дъжд диамантите с цвят на дъга.
Сякаш сложи корона на някой възкръснал,
някой там... Не на мен. От преди и сега,

 

варакосвам грижливо пироните криви
с тях усмивката своя  прикрепям дори.
Денем птичка съм волна в небесните ниви,
нощем – пламък в кандилце... Дорде догори.

 

Всяка хула и скръб ги забравям веднага.
Непомазана с купен на черно елей,
свалям тръните, кръста... Напук, но живей,
от различните знаеш – и дяволът бяга...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??