Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната
ще изпращам сигнали космични,
ще съм капка, пробила скалата,
по лъка на дъгата ще тичам.
В звезден прах и в съня на морето
ще блестя като фосфорна пяна.
Ще цъфтя като мак сред полето
и завинаги тук ще остана.
Преродена отново, ще сбъдна
всички свои мечти съкровени
и с кураж на дете безразсъдно,
ще рисувам света покрай мене.
© Nina Sarieva Все права защищены