4 мая 2023 г., 09:49

Време 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
634 1 2
                    Време

 

Стенният часовник пак тупти безследно,
а звукът му рони се в човешката съдба.
Сякаш мъглата влязла тук е

безименна, наречена "безвредна".
Поглъща тя тленни ми слова

и сякаш ехото ме кара да глъхтя.

 

Белият ми цвят изпада в сивота
и в сивата мъгла се уча да живея.
Гръхотът на морния прозорец ехти

сякаш в ада се намирам.
Усещам как мъглата ме превзема
и във нея самси аз умирам.

© Djani Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно.
  • Unique work, with very deep meaning and beautiful at the same time.
Предложения
: ??:??