21 авг. 2009 г., 21:28

За любовта

867 0 1

 

 

Отива ли си любовта или умира,

когато топлина и нежност не намира

или завинаги при нас остава

за да прощава,  без да укорява.

 

До колко пъти любовта прощава,

нима  достойнство тя не притежава?

Защо на лошите се най-раздава,

а свестните ги някак подминава?

 

Макар във женски род и крехка,

със мъжка сила поразява,

отива си след битки тежки,

дори във загубите побеждава.

 

Тя винаги е истинска и цяла,

не се дели дори и при раздяла,

от векове изгаряна на клада -

безсмъртна е и вечно млада.

 

Пристига и си тръгва без да пита,

отрова за едни, за други - медна пита,

понякога и втори шанс дарява,

за трети – с Господа се съвещава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...