Автобусът ме стовари в Атина. Какво имах, чанта, чадър и аз, забравил съм чадъра, защото времето, бе приятно слънчево, тъкмо добър  посрещач за новопристигнал търсач на щастие.

В автобуса прочетох, за кой ли път, записките си по разказите на покойната ми леля Дора,  '' Търсиш булевард Академиас, той е над булевард  Панапестимио, там са началните спирки на голяма част от градските автобуси, търсиш 408 или 409, на 10, 11 спирка е твоята спирка 'Люлюдя', цвете, слизаш и питащ за улица Александро, по нея са само еднотипни  едноетажни къщи с дворове, търсиш номер 21, големият ключ е за пътната врата, малкият за къщата. Ще се оправиш, ще ги намериш ''.

Полутах се малко, но открих къщата. Занемарено всичко, обрасал с трева и храсталаци двор, мирис на ферментирали цитруси, килната на една страна някаква помощна постройка, заключен с два катинара гараж.

Плахо отключих входната врата, изкърца несмазана , лъхна ме застоял с годините въздух и тъмнина отвътре. Машинално направих крачка назад и приседнах на оградата на огромната тераса, откачената тента безпомощно висеше, в дървен сандък бе с оклюмали листа юка.

По думите на лела, следва коридор , вляво стая и кухня, от която има втори вход-изход с малка тераска, в дясно врата за хол-всекидневна, коридора прави завой,тоалетна, сервизни помещения, баня-тоалетна, три  стаи в ляво, в дъното е спалнята с баня и тоалетна.

Отварях врати, кепенци, прозорци. Навсякъде се разбягваха панически паяци, паяжините се поклащаха заплашително с оплетени в тях мумифицирани мухи, дребни насекоми, малки буболечки. Като по филмите на Хичкок, липсва само музиката.

Врътнах крана за вода в кухнята, ръждиво-кафява течност се изля в коритото, подобна течност в банята и тоалетните, ще оставя удоволствието за утре от баня и тоалетна в спалнята. Добре, че има електричество, не са го отрязали.

На разузнаване из двора, е, има работа по лимонови, портокалови, мандаринови дървета, за рязане изсъхнали клони, за оправяне дупките за поливане,  има външна чешма. В пристройката разни ръждясали инструменти, маркучи, накрайници, две пластмасови кофи, някакви намотани на кълбо връзки, тезгах с менгеме, все пак бай Яни е бил стопанин де.

Бай Яни беше грък, мъжът на леля Дора, Разказваше за някакви генерали, че дошли на власт чрез преврат в Гърция, започнали гонения, репресии, той успял на избяга към България, други към тогава Съветски съюз, а родителите му останали в къщата.

Леля като млад инженер в завода, била като наставник в работата на емигрантите гърци, харесали се и се оженили. А иначе бай Яни беше симпатяга, свиреше на бозуки, пееше нещо в сиртаки такт, имитирайки Микис Теодоракис, говореше за Манолис Глезос с гордост.

Но, нямаха деца. После след управлението на генералите, дойдоха с леля в Атина да живеят и работят. Идваха август месец на гости и аз бях най-доволен, че ми носеха дъвки с картинки, дънки или джинси, шарени блузки,  маратонки и се фуках из махалата . Лепнаха ми прякора Петьо Гърка, защото им бях и любимеца , и ме взимаха с тях на разходка,  и ядях по две малебита.

После  бай Яни нещо се поболя, и се върнаха в България, дочух  майка и татко да си говорят  '' Кой знае колко бой е изял по арести в ония времена, та сега как да е здрав...'' .

И тръгнаха по санаториуми, по минерални бани в Павел баня, в Баня Карловско или Хасковски минерални бани. Леля през сълзи му говореше '' Ех, Яни, Яни, здравето ти взеха, ама света не можа да оправиш.''

Връщаха се през лятото в Атина да се разплатят за ток, вода, данъци. Бяха си купили от Корекома Форд Ескорт и бръмчаха с леля из България по баните или до Атина. Бяха решили заедно с родителите ми, да препишат  всичко на мен, защото нямали никакви  други живи  наследници или роднини. Оформили още преживе всички документи на мое име тук в адвокатска кантора, и нотариално заверено и в България и Гръцкото консулство. От бай Яни и леля  взех и първите уроци по гръцки, водеха ме в гръцката махала при тяхни познати, да си играя с  децата там. А децата сме като попивателна хартия, помним и попиваме всичко. Записаха ме в английска езикова гимназия с втори език френски. Сигурно не съм бил вундеркинг, защото не са ме записали на уроци по цигулка, на танци, балет,или годините са били такива.

Смътно си спомням когато една дойче марка е струвала 1500 до 2500 лева на черно, апартаменти и по-малки къщи са се търгували за 400-500 дойче марки, хората продавали за да се доберат до хартийките. Хайде да не приказвам  много, защото апартаментът ми бил купен по това време и после като студент бях независим, само че майка идваше да чисти, пере, глади и оставя манджа, защото съм имал много за учене. И колко интересно са ме пробвали дали пия и пуша, мама оставяла по 2-3 кутии цигари и бутилки вино и ракия в кухненския шкаф и периодично ги проверявала за цялостта им. Тогава много ми е било до пиене и пушене, групичката момчета и момичета дето се събирахме, бяхме полуспортисти, така де, тренирахме за здраве , а не за високи спортни успехи и обезателно да ни вземат в представителни клубни отбори. А ако събота и неделя бяхме свободни от учение, контролни, семестриални задачи, изпити, ходехме с автобус или влак до някъде, после пеша до хижи из Родопите, Стара планина или Средна гора, младежки безгрижни години.

И завършихме...Ами сега. Млади и надъхани специалисти, ама работа, нанай.

Приемаха ни на работа  по фирмите по някакви програми, за по 6 или 8 месеца без възможност да се развиваш и тогава  не ти остава нищо друго, освен мозъкът ти да стане ленив и мързелив, и да закърнее от неупотреба. 

Станахме и  недоверчиви един към друг и приказките ни се въртяха все около '' Еди -кой си тръгнал на екскурзия до Югославия и забравил да се върне и духнал през Триест за Италия '', или '' Тоя, такъв залупен, пък се сетил да иде до Чехословакия на гости на чехкиня от морето, и от там през Австрия в Англия''.

Пъклен план се зароди в мен, споделих само с майка и татко.

-  Нали покойните ми леля и бай Яни, ми оставиха къща в Атина , да си изкарам виза от Гръцкото консулство и да отида, все ще си намеря някаква работа, поне знам гръцки, английски, френски, шофьор, инженер съм, а имам и къде да живея.

Приеха малко неохотно идеята ми. Приготвих заверени фотокопия на всички мои дипломи, на съдебното решение и актове за собственост на къщата, научих наизуст записките си от леляните обяснения, и хоп,...седя като в необран бостан пред зейналите врати и прозорци на къщата. Погледът ми попадна на двата заключени катинара  на гаража. Я виж ти Форда изчезна от бай Яни и леля, нито те казаха нещо , нито ние попитахме къде е. Ами ключовете за колата и катинарите. Ами нали гледаше  криминални американски филми, обикновено са в кухнята, около задния вход, да са на лесно място. Там са, закачени сякаш току- що сложени там. Катинарите заядоха, ех сега ако имаше кокакола. Нямаше, но намерих  шише с етикет зехтин, капнах им, поизчаках, размърдах ги. Отключиха се.

Вътре в гаража, освен паяжините, под покривало беше синия Форд Ескорт на бай Яни. Няма време сега за Форда, да си разчистя  една стая

за спане, или не, първо ще оправя дупките за поливане, вадя маркуча да ги пълня, тъкмо ще изтече застоялата вода и ще се полеят дръвчетата. Направих една дупка, нагласих маркуча и расъхналата се мотика вътре и кафявата вода шурна. Изтупах някакви одеала, прострях ги да се напичат, намерих някакви почистващи препарати с изтекал срок, дунапренови гъби и започнах от паяджините.

Отмятатах една по една свършените задачи, но изгладнях и ожаднях. Наблизо видях супермаркет, ще отскоча, какво се притеснявам имам пари и съм си в къщи. Връщах се с торбичката с покупки и срещу ми двама възрастни господа.

- Здравейте - поздравих ги, все едно се познаваме от векове - Как сте

- Аа, добре, добре - изломоти единия - Абе момче, гледаме те въртиш  се тука, та кой си , решихме да попитаме, преди да се обадим на полицията

- О, няма нужда - засмях се - Аз съм племеникът на кир Яни и кирия Дора, от България съм, Петро се казвам

- Е, добре, защото тука взеха да се наобикалят разни, та за това де. Ако имаш нужда от нещо, обаждай се, аз съм Маноли

- А аз, Таки, та така де, ако нещо ти дотрябва обаждай се. Не е лошо да видиш има ли вода, електричество за плащане, тя службата е срещу пощата на площадчето..

Поблагодарих им. Я, и тука имало зорки очи или добри съседи.

Сутринта отидох с паспорта си да проверя сметките за ток и вода. Учудих се на дребната сума която заплатих, но съобразително казах на лелката, че не сме живяли тук дълго време и не сме консумирали нищо. Погледнах квитанциите, най отгоре се мъдри моето име и адреса.

Купих и СИМ карта на гръцки оператор, заредих с ваучер и съм 20 % грък, имам партиди за ток и вода и гръцка СИМкарта на мое име.

           Продължавах успешно с освежаването из къщи. Като се уморя с чистене и боядисване, почивах си с работа из двора, по дърветата, градинките, опрявях бараката и инструментите, разреждах латексовата боя с вода и прекарах на две ръце оградата към съседите, блесна в белотата си. Зор ми даде кухнята, чашки, чинийки малки и големи, тенджери, тигани различен калибър,прибори, друга посуда. Бурканчета и шишета с подправки или мухлясали сладка, изкарах всичко на двора, готови за битпазар.Ами къща е било, всичко е необходимо. Отделих някакви сервизчета, няколко чинии и съдове за първоначална употреба, контейнера се напълни с отпадъци. Столове, маси, стегнати и  боядисани. Завеси, покривки, пердета, всички одеала в пералнята. Тя въртеше,  нормално е да прикапва водичка от някъде, но нали и тя е марка ПИТСОС, както и хладилника, здрави и безотказни, и вършеха работа засега.

               Остана  най-трудното, спалнята им...

следва продължение....