Ариза - Нощта

(Autori: Giuseppe Anastasi)

(Автори: Джузепе Анастази)

(Sanremo 2012)

(Санремо 2012)

Non basta un raggio di sole in un cielo blu come il mare

Perché mi porto un dolore che sale, che sale

Si ferma sulle ginocchia che tremano e so perché

E non arresta la corsa lui non si vuole fermare

Perché è un dolore che sale, che sale e fa male

Ora è allo stomaco fegato, vomito, fingo, ma c'è

E quando arriva la notte

E resto sola con me

La testa parte e va in giro

In cerca dei suoi perché

Né vincitori, né vinti

Si esce sconfitti a metà

La vita può allontanarci

L'amore continuerà

Lo stomaco ha resistito anche se non vuol mangiare

Ma c'è il dolore che sale, che sale e fa male

Arriva al cuore lo vuole picchiare più forte di me

Prosegue nella sua corsa, si prende quello che resta

Ed in un attimo esplode e mi scoppia la testa

Vorrebbe una risposta, ma in fondo risposta non c'è

Il sale scende dagli occhi

Il sole adesso dov'è

Mentre il dolore sul foglio è

Seduto qui accanto a me

Che le parole nell'aria

Sono parole a metà

Ma queste sono già scritte

E il tempo non passerà

Ma quando arriva la notte, la notte

E resto sola con me

La testa parte e va in giro

In cerca dei suoi perché

Né vincitori, né vinti

Si esce sconfitti a metà

La vita può allontanarci

L'amore poi continuerà

E quando arriva la notte, la notte

E resto sola con me

La testa parte e va in giro

In cerca dei suoi perché

Né vincitori, né vinti

Si esce sconfitti a metà

L'amore può allontanarci

La vita poi, continuerà

Continuerà

Continuerà

https://www.youtube.com/watch?v=syFFtiL5YM0 

*

Нощта

В морскосиньо небе слънчев лъч не достига...

Защото нося болка, която се навдига, навдига...

спира се на коленете треперещи и знам защо...

Не прекъсва своя бяг, тя не иска да спре...

Защото е болка, която се навдига, боли и расте...

Сега е в стомаха, черния дроб, повръщам, преструвам се, но там е...

И когато настъпи нощта

и със себе си съм сама...

умът ми нейде полита...

в търсене на своя вина...

Няма победители, ни победени...

все сме наполовина сразени...

Животът може да ни отдалечи...

Любовта ще продължи...

Стомахът ми издържа, дори и да не иска храна...

Но има болка, която се навдига, расте и боли...

До сърцето ми стига и иска да удря по-силно от мен...

Своя бяг продължава, взема това, което остава...

И в един миг избухва и ми се пръсва главата...

Би искала отговор, но в крайна сметка такъв няма...

Капе сол от очите...

Слънцето къде е сега...

Докато болката върху листа

е до мен седнала...

Че думите дето се реят,

са само полу-слова...

Но тези са написани вече...

И времето не ще мине така...

Но когато настъпи нощта, нощта

и със себе си съм сама...

умът ми нейде полита...

в търсене на своя вина...

Няма победители, ни победени...

все сме наполовина сразени...

Животът може да ни отдалечи...

Любовта тогава ще продължи...

И когато настъпи нощта, нощта

и със себе си съм сама...

умът ми нейде полита...

в търсене на своя вина...

Няма победители, ни победени...

все сме наполовина сразени...

Любовта може да ни отдалечи...

Животът тогава ще продължи...

Ще продължи...

Ще продължи...