245 142 резултата
Краят на една любов
За мен приключи този водевил!
Театърът със любовта завърши!
Обичала си ме! Къде съм бил?
И за това ли любовта ни свърши? ...
  84 
Не знам
светът ли толкова е луд,
или аз сам
сред кучия му студ
съм лудия, ...
  108 
В тази нощ лилава, студено е и ръми.
Вините си премислих и претеглих.
В полудели сънища и ветрове.
Забравих за икони занемели и
безквасен хляб. ...
  191  13  13 
ЗИМЕН СЪН
В мразовитата зима, когато снегът вихри грива –
сякаш бяла вълна над нивя и смълчани къщя,
в кристали сребристи – синове на природата дива,
бесни атове шестват из тихите мои цветя. ...
  111 
На гара Искър влакът не дойде.
Служителката тъпа замълча си,
когато я попитаха „Къде?!“.
Мълчаха и заспалите им каси.
Не знаеше ли колко е часът? ...
  92 
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите алъш-вериш.
"Българско стихотворение" - Ивайло Балабанов
– Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът ...
  405  41 
Winning has never been a source of satisfaction,
It has never made me proud, nor given me validation.
Praising and recognition feel truly suffocating.
I need no name, I need no honor, nor a trace of fame.
I need to be alone, I need to sense the freedom, ...
  93 
На улица “Свежест” до старата гара,
пред магазина за прясна боза
едно младо маце безсрамно продава,
своята младост, на ниска цена.
Предлага услуги в дъждовната вечер: ...
  262  19 
ЧЕРВИЛО ВЪРХУ БЯЛАТА МИ РИЗА
... когато си отида от света, ще ти се връщам привечер по бриза,
и твоето бретонче на черта в яката на сетрето ми ще слиза,
ще седнем на крайбрежните скали, ще разкопчея тихата ти шнола,
красива си! – във пролетни поли, и в шапката си две перца забола, ...
  100 
Нека помним и никога не забравяме,
че по морския бряг следи не оставяме. Само там където умът и ръцете ни действат, оставяме трайни следи, които въздействат.
  75 
Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...
  57 
Това не е мъгла,
а завивка
на непобедими вълнения,
в които,
името си ако извикаш, ...
  146 
Дори, когато и последното листо
Докосне пъстрата земя от шума
Енергията ще стои безмълвна, лека.
Но стъпките оставени от нас ще помним
А всеки допир ще е вече минал ...
  84 
Красива, чиста, пролетна вода,
щастлива от небето как потича,
остава в мен дъждовната следа,
която с кротка нежност ме обича.
Дъждът е мой приятел, верен, благ, ...
  83 
Природа
Пространството отвън природа е.
Гледат, нашите очи което. Ушите
Чуват що. Краката да ходят обичат. Ръцете
Да докосват. Разходките с природата ...
  83 
Роди се в мисълта тази песен
и сърцата ни високо извиси.
Това, което чувствам към теб е
е нежност и страст в едно.
Със сърцето си отвори моето, ...
  38 
Звукът бе пуснато хвърчило,
изчезващо в редеещ мрак.
Умът ми остър бе светило
на края на бръснача враг.
Окам окат в откати тихи ...
  117 
Ф А Л Ш И В А Т А Ц А Р И Ц А 5
Аборигенският див солипсизъм
не позволява,съществуването на нищо извън нашия поглед,
убива на Сакралните Истини Смисъла,
недокоснат на мисълта от страстния полет. ...
  65 
в памет на актьора Груди Кадиев
Да приемеш твоя роля със цената на живота.
Да не питаш или молиш,ако води към Голгота.
Да изминеш пътя твърдо и запазиш равновесие.
Всяка болка носи мъдрост,ако в теб живее песен. ...
  90 
Съзнателно живея на инат.
Заспивам късно и се будя рано.
По правило не спя, градя си свят,
и после го облитам панорамно.
Будувам си с нощта до сутринта. ...
  221  19 
По шевовете вече се прокъса,
принцеският луксознен тоалет.
Завиждам си на силата и хъса,
на бал да съм. В дванадесет без пет.
Напразно блюдолизците се въсят, ...
  189 
Когато струните увиснат по китарите,
като скъсани въжета на тераси,
и опразнят се културите в хамбарите,
и нотите погубят звучността си.
Когато огънят угасне във пространството, ...
  88 
Сякаш вчера със тебе се случихме.
Като охлюв безпътен потъвах във времето.
Крих се в кожа на улично куче,
белким някой реши да ме вземе...
Ала вълчия нрав ме издаде. ...
  80 
Понеже пак до вътък промени ме
по женски непокорната съдба,
откъртих я табелата без име,
стрелите си извадих от гърба
и тръгнах, а небето бе посока ...
  143 
Халюцинации!
Господи отвратих се от Теб и ти от мен също,
обеща и това и онова..., а те няма пак отново.
тъкмо видях оазис... и пак пустиня, присъщо,
необятно е твоето творение, макар сурово!? ...
  147 
Днес бях на водоем за сладководна риба...
А хванах само аз скумрия! Питам се,какво!?
Обърка се от туй место. Нали трябваше ...
шаран да има или поне каракуда кокалява.
И ето че при мен дойде,човека пратен ...
  76 
Кльощавата луна се кълчи над същата гора,
която мислех дали да не хвана отзарана.
Сега вечерта друг акъл ми дойде -
само дъждовете да спрат - и на наш'то море,
на Слънчака един мастит колега поет ...
  154  14 
Cast a fire
For the shadows
That were dancing
under silver moonlight,
Deep within a forest ...
  111 
От два, три дни стовари се скандал
на тема кой е плагиатствал – крал.
Какъв скандал гарниран за разкош
в спор кой по, по-най е, кой пък лош.
А битката за грамоти е за залози ...
  321  33 
Майко, помня, ти беше там -
на прага опасен на смъртта!
Спасихме живота ти едвам -
най-добрата майка на света!
Изпълнен с болка и тревога, ...
  133 
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на про ...
  124 
Как искам словата ми огън да палят,
куршуми да станат, в душата да стрелят.
с поезия нежна сърцето да галя,
с копнежи и трепет съня да населя.
Как искам страстта, за която разказвам ...
  112 
ПОСЛЕДНАТА ПТИЧА БИТКА
Снощи гледахме двубой-
Лудогорец- Ботев Пловдив,
със билети, под порой
дъщеря ми ни устрои... ...
  112 
БИСКВИТИ В ЗИМНАТА НОЩ
... ти дойде със кутийка бисквити и остана при мен цяла нощ,
със едно одеялце завити в малък столичен хостел – „Разкош”,
ах! - в района на Сточната гара изведнъж зауха на липи! –
бодигардът дори ни се скара, че не може от нас да заспи, ...
  135 
Тръгни до мен! Не питай: Накъде ли?
Далече е... И хората са кът.
Пладнуват тихо слепите недели
и лятото се връща. Всеки път.
Тръгни до мен! Отдавна го намери ...
  157  10  12 
Мамо , мамо
Какви дни видях
Мамо , мамо
Какви болки съм претърпял
Мамо , мамо ...
  62 
ВЕЧЕРНЯ ЗА ЛУНАТИЦИ
Разстила се като коприна
нощта над тихите дъбрави.
Най-просто речено – Родина,
неподлежащо на забрава. ...
  133 
ДА МОЖЕХ
Да можех да те събера,
тъй както шепа речен пясък,
тъй както птичите пера
на жерав, отлетял със крясък, ...
  144 
Живея между бракувани спомени
от бъдещи словесни
с а м о и з т е з а н и я
А Миналото ме чака
под една върба край Марица ...
  70 
Нямам думи...
И мълча от безсилие.
Накъде отиваме , Господи ?
Светът отново е луд.
Идрънка оръжие. ...
  109 
Предложения
: ??:??