3 057 резултата
Спри се, сърце мое!
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
Тази стая е чиста и мивката работи.
Но не тъгуваш ли тъгуваш ти за уай фая,
тъй сладък и безплатен?
Зове ме упорито мале, ...
1395
Искам да съм на самотен остров
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
със лист и писалка във ръка.
Да си поговоря със морето,
мъката си да му споделя.
Искам да съм на самотен остров. ...
504
Изгарям
като пламък на свещ,
потъвам
в очите ти -
два изумруда, ...
като пламък на свещ,
потъвам
в очите ти -
два изумруда, ...
1240
последната спирка
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...
последния курс
Последния пътник
Няма хриле
И няма криле ...
668
Не бушувай, море, тя седи
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
под брезичката есенна в парка.
Укроти си вълните, море,
и не блъскай по стария пристан.
Самотата е тиха, мълчи, ...
1430
6
7
Душáт ме имената на онези,
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
които се ръкуваха подмолно
и хлъзгаво, които се ръкуваха
с ръцете деликатни на убийци.
А после ги измиваха старателно, ...
1404
5
7
Кръв тече
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...
в плата попива.
Кръв сърце,
болката не спира.
Защо на мен се падна ...
837
1
Есента затвори
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003
всички пътища.
Вселената се събира
във един дъжд.
2003
894
1
2
Тъгата, стана ми сестра...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
отлюспиха се едри капки мъка с
предадена ли беше любовта?
Или случайно я закриха.
Горчива захар разпиля надежди... ...
534
Искам да си купя
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...
усмивка,
от която устата да ме заболи,
туптене в гърдите
от гoненицата по плажа, ...
674
Гледам я и виждам деца
Тя ме гледа и нищо не вижда
...
Тя ме гледа и нищо не вижда
...
662
3
Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.
На плажните чадъри се затварят ...
688
Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...
1062
3
1
Септември е тук, но не бързам за никъде,
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
заслушана вятърът как му припява
и спира дъха с аромата на мента,
а после се шмугва в прохладните нощи.
До късно люлее тревите им в скута ...
964
4
6
Страх ни е да се гледаме.
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
Страх ни е да си говорим.
Страх ни е да се докосваме.
Приличаме на две строящи се кули,
високи до небето и открояващи се. ...
787
2
1
Какво ако
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
животът е просто пауза
между несъществуването ?
Какво ако
имаме два живота ...
830
2
3
Полузаспали, когато сме будни,
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
полубудни, когато искаме да спим...
Това ли е модерният човек?
Загърбихме интензивността,
енергичността, жизнеността, ...
726
1
4
Аз дишам. Аз дишам за двама.
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
Ти обичаш. Ти обичаш за двама.
Стаени в моята шепа
Ти сенките свои подарявам
И думите с теб по-лесно излизат ...
667
2
Разсипах песъчинките по пътя си,
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
разнесох морски вятър в коридори,
разбих вълни сред градско своеволие,
оставих спомен да се носи.
И пърхащо прелитам в сутрини, ...
506
1
Катерих се по покривите смело.
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
Опитвах се звездите да целуна.
Блажено спеше сгушеното село.
Притихнал даже хъркаше катуна.
Изстиваха във онемяла прелест - ...
1052
2
6
Нощите наказват ме,
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
съзнанието галопира,
докъде се разпростира
капана на суетата?
Заспах, докато със твоя глас ...
994
Тук почива този, които се бори
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
с предела на човешките мечти,
тук почива безсмъртен!
670
2
Аз убих мечтата си!
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
Погребах празен съркофаг.
Сълзите ми потекоха,
Избърсах ги.
Не исках слабост да показвам пак. ...
908
4
Дали е есен, зима?
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
Децата рецитират
някакъв поет.
Щастлива съм
дълбоко някъде ...
1077
2
2
Насаме.
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
Заради онези сълзи,
дълго стържещи горчивината.
Намериха дъното ти.
Насаме, насаме. ...
582
Обичам те
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
без лудост, без свян и без огън,
обичам те –
пристан, тревога и блян.
Обичам те – ...
697
През топлите извивки на нощта
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
студът намира своите пролуки
в едно предчувсвие за късен стих,
в замлъкналата песен на щурците.
Една след друга думите растат ...
1191
13
12
Край храма гривната-
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
оброкът ми към теб, неволно аз изгубих
и пръстите си до кръв ги израних,
докато рових да я търся.
И сякаш цялото небе върху мен се срути, ...
534
Посвещавам на Параолимпиецът Дечко Овчаров
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
По килим от борови игли, аз вървях-
боса, или със скъсани обувки.
Окайвах се, за своята съдба,
че ти не си до мен, а така ми липсваш... ...
894
2
5
Усмивката ти, тази светлина струяща,
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...
проникващ лъч в стаената безбрежност.
Намирам я, сияе, грее,
от нея топла мекост се разнася
като от сърцевината на погача. ...
578
1
Тя е кучка. И е ангел шестокрил!
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
Кръв в дробовете.
И песен на сирена.
Тя е сгърчена на пода неизмит.
И е мълния на бляскавата сцена. ...
551
2
1
Ако продължа да се лъжа,
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...
ще забравя, че не мога да обичам друга.
Искам да се излъжа,
защото ако продължа
да те оправдавам, ще се заблудя, ...
643
1
1
Котките.
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...
Разни идеали плащат години наред,
за да видят Котките.
Пиесата на живота.
Извън театъра е толкова красиво. ...
535
1
Най-добър приятел съм на
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...
живите сенки в небето,
отражения на минали дни -
нито разврат
нито пошлост ...
549
1
Слънцето грее, бих казал красиво, с величие,
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
все същите гълъби чакат на прозореца,
листата на клоните блестят като износено злато,
а бежавостта на блока -
все така мръсна и притъпяваща. ...
1650
1
1
Мерило ли е нашето вълнение,
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
за онзи порив, бъдещ, тръпнещ, нов...
за силата си да ни вземе всичко,
да ни отнася без да чуем зов.
И измеримо ли е Имането ...
733
1
Как искам да забравя тези сънища,
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
които само болка пророкуват
и орбитите тесни на очите ми
не могат страховете да побират.
Не са човешки погледите в бъдещето. ...
516
4
6
Душата на поета е като птица,
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
не можеш я затвори в клетка.
Тя все ще иска да излита,горката,
високо в небето и ниско в житата.
Душата на поета търси Любовта, ...
581
1
Прегръщам те, мое дете, ти мечтата най-голяма сбъдна,
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян. ...
щом на този свят дойде.
Ръчички мънички протягаш и колко много обич с прегръдка ти ми даваш.
До мен едва на крачета стъпваш, искаш всичко да знаеш.
За теб, сега, света е прекалено голям, а в него ти си моят блян. ...
680
912
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
