2 мая 2008 г., 10:21

Асоциация 

  Поэзия
642 0 18
Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.

Вълнолома минутно растеше.
Светофара ненужен бе фар.
Тъмнината бе бряг и зовеше...
Морски бриз със бетонен загар.

Вместо гларуси, клаксон пищеше
и ръмжаха мотори сърдити.
Вместо йод, на гориво смърдеше
и лютеше солено в очите...

Мъдро утрото чакаше кротко
и с надежда, дано да не види
ежедневната морска жестокост,
от разбити рапани и миди...


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??